– Това са моите моряци – каза той. – Те са моя отговорност!
Кърт разбираше това. Предположи, че безсънието и вината също тежат на капитана.
– Повечето от моряците ти вече пожертваха живота си, за да се преборят с това – каза той. – Както и девет членове на АССР и поне четирима цивилни, които са се опитали да се изплъзнат от хватката на Теро. Единственият начин да направим така, че смъртта им да има смисъл, е да попречим на Теро да победи. Ако се съюзим с Григорович, имаме шанс да го постигнем. Знам, че не е много вероятно. Но е единствената ни възможност.
Уинслоу изглеждаше несигурен.
Кърт сложи ръка на рамото му и го погледна в очите.
– Знам какво преживяваш. Нито един от нас нямаше да се намира в тази ситуация, ако аз не си бях наврял носа във всичко това. Смъртта на тези моряци тежи на моята съвест, не на твоята. Но не можем да ги върнем. Можем само да направим всичко, което зависи от нас, смъртта им да не е напразна.
Уинслоу отвърна на погледа му и сякаш разбра.
– Какво ще правим сега?
– Трябва да намалим броя на командосите, с които разполагат – отговори Кърт. – Да поизравним силите.
– Как? Те ни държат под стража.
Кърт беше мислил за това, докато губеше на шах от Григорович.
– Тук се хранят на бюфет – каза той. При единственото си минаване през столовата го беше забелязал. – Този кораб е невероятно мръсен. Навярно гъмжи от бактерии. Изстържете каквато мръсотия успеете да намерите. Не ми пука откъде ще я вземете и честно казано, не искам да знам. Съберете я и намерете начин да я пуснете в храната точно по времето за хранене – след като ние си вземем порциите, разбира се.
– Бактериална война – обади се Джо.
– Ако командосите са прекалено болни, за да се бият, Григорович няма да има друг избор освен да ни вземе на мисията.
– Този план ми харесва – одобри Джо. – Ами ако все пак ни остави?
– Тогава ще превземем кораба и ако можем, ще се свържем с НАМПД.
Джо кимна, а Хейли се усмихна тъжно. Дори помощник-капитанът се ухили при мисълта за разнообразие да минат в нападение. Уинслоу се съгласи.
– Добре – каза той. – С теб съм!
ГЛАВА 30
Тартар
Дълбоко под повърхността на покрития с лед остров Патрик Девлин усети, че ушите му бучат. През последния час тежкото бръмчене на една огромна бормашина, от която всичко се тресеше, едва не го оглуши. Когато бормашината ненадейно спря, тишината беше почти болезнена.
– Достатъчно е дълбоко! – изкрещя един едър надзирател.
Девлин се отдръпна от стената. Тежката бормашина беше монтирана върху нещо като миньорска количка. Задачата на Пади беше да я натиска и да пробие в стената няколко редици дупки. Покрит с прах и мръсотия, той отстъпи назад, а един друг мъж сложи в дупките множество заряди и започна да прикрепя жици към капсулите.
Прозвуча остър писък на свирка.
– Всички в тунела! – нареди един от надзирателите.
Разпръснати из голямата пещера, десетина други работници, които разбиваха камъни и трупаха чакъла на конвейрна лента, спряха работа и се затътриха към малък тунел от едната страна на пещерата.
Успяха да се поберат вътре и да намерят подслон под подсилената със стомана арка – уморени души, доволни да оставят за малко инструментите си. Девлин забеляза, че лицата им са изпити, но телата – силни и стегнати.
Когато въоръженият надзирател и помощникът му отидоха да проверят експлозивите, Девлин реши да се възползва от шанса си.
– Как се казваш? – попита той черния мъж, който стоеше до него.
– Масинга – отговори мъжът с очевиден южноафрикански акцент.
Девлин кимна.
– Аз съм Патрик – каза той. – Понякога ми викат Пади. Какво е това място?
– Не знаеш ли?
Девлин поклати глава.
– Диамантена мина – отговори Масинга.
Девлин огледа натрошения камък, струпан върху неподвижната конвейрна лента.
– Не виждам диаманти.
– Те са в камъните – обясни Масинга. – Щом не го знаеш, не си кой знае какъв миньор.
– Изобщо не съм миньор – заяви Девлин.
– Тогава какво правиш тук?
– Прибраха ме насила – обясни старият моряк и изруга под нос. – Теб не те ли прибраха така?
– Не – отговори Масинга. – Подписах договор. Всички подписахме. Платиха ни два пъти повече, отколкото ни предлагаше „Де Бирс”. Само че когато дойде време да си тръгнем, ни задържаха тук против волята ни.
– Опитвали ли сте се да избягате?