Събеседникът му се разсмя.
– Да ти приличаме на риби? Намираме се на остров насред океана. Къде да избягаме?
– Ами… семействата ви – настоя Пади. – Те положително могат да протестират.
– Съобщиха им, че сме загинали при злополука – обади се друг мъж. Ако се съдеше по гласа му, може би беше от Южна Америка. – А освен това те изобщо не знаят къде са ни довели. И ние не знаехме, преди да се окажем тук.
На Девлин всичко това му звучеше като лудост, но пък откакто бе зърнал „Вояджър” в пристанището на Джакарта, почти нищо не беше логично.
– Ами ти? – попита Масинга. – Може би някой ще дойде да те потърси.
– Едва ли – каза Пади, защото си спомни, че когато откри „Вояджър”, Киън беше в безсъзнание. – Ако трябва да предположа, бих казал, че целият свят навярно мисли, че и аз съм мъртъв.
– Щом е така, значи наистина си мъртъв – отсъди Масинга. – Като всички нас.
– Тартар – измърмори Девлин. Затворът в подземното царство. Сега разбра.
– Огън! – провикна се надзирателят и натисна един превключвател.
Дузина малки заряди се изстреляха един след друг в бърза последователност. Стената се изду, за миг запази формата си, а после рухна сред страхотен шум и облак прах.
Веднага се включиха вентилатори, предназначени да извличат от пещерата праха и горещината. Облакът се изстреля нагоре по голяма вертикална шахта, която водеше към повърхността. Завихри се край тях и полепна по покритите им с пот тела. Когато отмина, лицето на Пади беше също толкова тъмно, колкото и лицето на Масинга. Всъщност цветът на кожата им нямаше значение – и двамата бяха еднакво сиви.
Надзирателят се огледа наоколо, подпрял пушката на рамото си.
– Край на почивката! – изкрещя той. – Връщайте се на работа!
Масинга и останалите станаха и уморено се върнаха по местата си. Против волята си Девлин ги последва.
ГЛАВА 31
Моторен кораб „Рама”, 17.45 часа
Местоположение 61.37о ю. ш., 87.22о и. д.
Петнайсет часа след внезапното прекъсване на партията шах Григорович стоеше над осветената щурманска маса, докато му чертаеха нов курс. Този водеше на северозапад.
Кърт стоеше срещу него заедно с един от командосите.
– За девети път променя курса.
Всички усещаха, че моторният кораб „Рама” обръща надясно.
– Поемаме по новия курс – провикна се нервно навигаторът. – Триста двайсет и три градуса.
– Той си играе с нас – заяви студено Киров. – А ти все му угаждаш.
Григорович впери поглед в него. Присъствието на втори командос беше идея на Киров – демонстрация на сила. Несъмнено бунтът, който назряваше, щеше да избухне скоро.
Хората му започваха да се изнервят – това беше осезаемо. Те бяха командоси, които обикновено действат на твърда земя, а сега се бяха озовали далеч от къщи в опасна ситуация при непрекъснато влошаващи се условия. Корабът се люшкаше силно във все по-бурните вълни, а небето беше станало сивобяло. Като че ли скоро щеше да завали сняг. По указания на Остин бяха стигнали толкова далеч на юг, че се налагаше да заобикалят малки айсберги – нещо, за което намалената видимост никак не помагаше.
Но най-лошо от всичко бе, че бяха чули в подробности разказа как „Орион” е бил смазан и завлечен в морето сякаш от някакво чудовище, излязло от дълбините. Засега редът си оставаше ненарушен, но Григорович предчувстваше, че това няма да е задълго.
– Сега поне тръгваме на север – обърна се той към навигатора. – Какво има в тази посока?
Навигаторът почука по екрана, мащабът на картата бавно се смали и Григорович зърна жълта точка право на пътя им.
– Остров Хърд – съобщи навигаторът.
Киров почука на екрана върху местоположението на острова, за да види информацията за него.
– Австралийска територия – зачете той от екрана. – Вулканичен. Последното по-голямо изригване е било през 2005 година. Покрит с ледници и абсолютно ненаселен.
Киров вдигна глава и на покритото му с корички от рани лице се изписа усмивка от едното ухо до другото.
– Това е! – заяви той. – Целта ни е остров Хърд. Точно там се крие Теро. Остин най-накрая разкри картите си. Сега можем да убием и него, и екипажа му и да приключим с работата, без да се безпокоим за тях.
Мисълта да загуби хората, които му служеха за противовес, не допадна на Григорович. А освен това не мислеше, че след като толкова време демонстрира колко е лукав, Остин ще сглупи да разкрие тайната си толкова лесно.
– Намалете увеличението! – нареди той.
Виетнамският навигатор изпълни инструкцията и картата отново се разшири. Появиха се още няколко точици, приблизително на двеста и седемдесет мили отвъд остров Хърд, право по същата линия: 323 градуса.