Сателитна снимка показваше ледници, които пълзяха надолу от Биг Бен като спици на колело. Спускаха се на стръмни тераси към океана във всички посоки и там, където се срещаха с водата, се образуваха айсберги. Бели късове лед, много от които бяха по-големи от „Рама”, заобикаляха острова като малки рибки главата на акула.
Докато Кърт разглеждаше снимките, Киров и Григорович седяха мълчаливо, удовлетворени от себе си. Беше им безкрайно приятно да покажат на Кърт всичко, което са открили.
– Имате ли инфрачервени кадри? – попита Кърт.
От другата страна на масата Григорович побутна към него нова серия от снимки.
Бяха направени от безпилотните самолети и показваха тюлени, пингвини и колонии от птици. На следващата снимка се виждаше редица от ясно разпознаваеми топлинни източници, групирани на югоизточния бряг на острова на място, наречено Уинстън Лагун.
– Първата група обекти са някакви термални отдушници – обясни Григорович. – Може да са естествени и да са свързани с вулкана, а може и да са изкуствени, което означава, че е възможно да се извършват някакви подземни работи. Другите са ясни – това са хора в снегомобили. Които и да са те, изчезнали са в дупки в земята само секунди след заснемането на тези кадри.
Кърт разгледа внимателно местоположението на снегомобилите на снимките.
– Съвсем близо до Уинстън Лагун – каза той. – Удобно място за скривалище. Но не виждам никакви кораби.
– Вероятно са свалили пътниците и са си тръгнали – предположи Григорович. – Така действа Теро. Лабораторията му в Ягишири се намираше под земята. Експериментите му изискват дълбаене надълбоко в недрата й. Тези люкове водят до станцията на Теро. Сигурен съм!
Кърт също не се съмняваше. Но не се съмняваше и в друго – че Теро е подготвен за нападението.
– Мислиш ли, че са чули самолетите ви?
– Хората, които видяхме, не показаха никакви признаци на тревога – каза Григорович. – Самолетите ни са почти безшумни и е почти невъзможно да ги видиш с просто око.
Кърт кимна. „Рама” все още не можеше да бъде видян от острова, защото се намираше отвъд хоризонта и вдигаше само толкова пара, колкото да се задържи неподвижен в течението.
– Проверихте ли за сигнали от радар?
Григорович кимна.
– Не засякохме нищо. Изглежда, разчитат на това, че са се скрили добре. Не знаят, че идваме.
– Има и други, по-незабележими начини да се засече приближаващ враг – отбеляза Кърт. – Инфрачервени лъчи като тези на самолетите ви. Визуални устройства. Той може да е разположил наоколо камери, които засичат движение, или дори да ви проследи с устройство за засичане на звук. Ако се отправите директно към него, ще свали хеликоптерите ви още преди да стигнете до брега. И тъй като се намира под земята, дори да изстреляте някой и друг снаряд, това няма да му навреди особено.
– Едва ли Теро разполага с противовъздушна защита – подсмихна се подигравателно Киров.
– Не му и трябва – поясни Кърт. – Разполага със своя смъртоносен лъч. Ако засече този кораб, ще изкриви вълните право към нас с огромна сила и ще ни смаже, както направи с „Орион”. А ако засече птиците ви във въздуха, ще ви удари с друго оръжие, което е разработил. Нещо, което наричат „изсмуквач”. Вече го използва срещу АССР. То ще изключи всички системи на летателните машини, включително и нервната система на пилотите. Всички ще умрете мигновено, преди някой да е дошъл на себе си.
Говореше бързо, опитваше се да вземе инициативата, преди да са решили, че повече нямат нужда от него. Руснаците го гледаха така, сякаш си измисляше.
– Ти просто се опитваш да спасиш кожата си – изсмя се язвително Киров.
– Ами, обичам кожата си – призна Кърт. – След всички тези години свикнах с нея.
Киров не оцени шегата.
Григорович погледна към картата.
– Можем да останем на сегашната позиция – започна той. – Да закараме хеликоптерите на север, отвъд визуалния обхват, и после да заобиколим покрай острова. Ако се приближим от северната част, централният масив ще прикрива приближаването ни. По този начин би трябвало да успеем да се приближим незабелязано.
– Това е абсурдно! – възрази Киров. – Какво? Ще приемаме заповеди и тактически съвети от затворник ли?
Без да му обръща внимание, Григорович посочи към едно място на картата близо до билото на Биг Бен.
– Ако минем през тази седловина и спрем от другата страна на Биг Бен, не би трябвало да засекат присъствието ни. Оттам до Уинстън Лагун има не повече от десет-дванайсет километра, при това по нанадолнище.