Планът беше добър. И определено нямаха нужда от Кърт, за да го изпълнят.
– Е, добре, значи сте готови – каза Остин и премести ръката си малко по-близо до пистолета, в случай че току-що е престанал да им е от полза.
– Не само ние – отговори Григорович.
Кърт присви очи.
– Ти и хората ти идвате с нас.
– Няма ли да стане малко тесничко в хеликоптерите? Толкова много хора, а за това заобикаляне ще ти трябва допълнително гориво.
– Оказа се, че разполагаме с няколко излишни седалки – осведоми го Григорович. – Дванайсет от командосите са пипнали ужасен стомашен вирус.
– Е, добре, дай им да пият течности и им кажи да спрат да симулират – предложи Кърт. Надяваше се да не го послушат.
Григорович поклати глава.
– Няма да се качвам по ледник с хора, които изповръщат червата си на всеки пет минути. Дехидратирани са и са толкова слаби, че от тях няма никаква полза. Ти и твоите хора ще дойдете на тяхно място.
– И от нашите хора не всички са здрави – каза Кърт. – Четирима от тях са в лазарета.
– Трима – поправи го Киров. – Единият умря през нощта. Остатъчен ефект от шока.
– Единственото, от което имаха нужда, бяха грижи! – викна гневно Кърт. – Що за хора сте вие?
– Такива, които пускат кръв, ако се наложи – намеси се Григорович. Несъмнено намекваше за шахматната им партия и за кавгата, която едва не уби и двама им. – Стига да ни сътрудничиш, останалите ще получат грижите, които заслужават.
Кърт го изгледа втренчено.
– Кого искаш да вземеш?
– Теб, приятеля ти Дзавала и госпожица Андерсън.
– На този етап няма причина да я въвличаме – възпротиви се Кърт.
– На мен причина не ми трябва! – сряза го Григорович.
Кърт се зачуди дали руснакът знае, че точно на това се е надявал.
– Добре – съгласи се той. – Но не и преди да се уверя, че останалите са получили медицински грижи.
На намръщеното лице на руснака се появи подигравателна усмивка.
– Още си защитаваш пешките, а? – подметна той. – Така да бъде. Ще получат това, от което се нуждаят. Но за теб и мен моментът настъпи. Довечера ще довършим играта си точно тук, където каза, че ще бъдем: на самия край на Земята.
1 Дълбок полусферичен тиган за приготвяне на азиатска храна с малък диаметър на дъното, което позволява да се пържи с малко мазнина и на силен огън. – Бел. ред.
ГЛАВА 32
Корабът на НАМПД „Джемини”
Гамей Траут седеше в затъмнената стая на контролния център за дистанционно управляеми машини на „Джемини” и се взираше в трепкащия пред нея черно-бял монитор. На четири хиляди метра под тях една от дистанционно управляемите машини на кораба се беше натъкнала на участък с останки.
Изпотрошени безформени отломки покриваха морското дъно. Гамей беше проучвала и описвала останки от безброй катастрофи. Тези обаче бяха от техен кораб.
– Линията на магнитомера се вдига – обади се седналият до нея Пол. – Корабът трябва да е наблизо.
Пол, Гамей и капитанът на „Джемини” се бяха натъпкали в помещението заедно с още трима техници. Стаята беше тясна и никой не искаше да види това, което им предстоеше да видят. Гамей забави уредите и наклони камерата. Миг по-късно пред очите им се появи червената обшивка на кила на „Орион” заедно с изкривения му рул и витлото с шест перки. Корабът лежеше на една страна.
– Той е – оповести мрачно капитанът. – Вдигнете дистанционните машини трийсет метра. Да видим цялата картина.
Гамей изпълни нареждането. Действаше спокойно, макар че усещаще как започва да й се гади.
Машината с дистанционно управление се издигна над отломките и разкри цялата катастрофа. Килът на кораба беше разцепен от край до край, сякаш някой бе счупил огромно яйце. Неясно как двете половини бяха останали свързани при потъването, но пораженията бяха огромни и им беше трудно да проумеят как изобщо е било възможно да се случи.
– Нищо чудно, че са потънали толкова бързо – промълви Пол.
Докато машината с дистанционно управление се носеше по течението, те видяха, че процепът минава през цялата ширина на корпуса.
– Никога не съм виждал такава пробойна. На никакъв кораб – обади се капитанът.
„Орион” започна да изчезва от полезрението им.
– Гамей? – обърна се към нея Пол, притеснен от бледото й лице.
Тя стана.
– Моля ви, нека някой друг да поеме оттук нататък!
Един от техниците седна на мястото й, а тя мина покрай колегите си и излезе на задната палуба. Бутна люка, за да го отвори, и с радост усети по лицето си ледения студ.