– Не ме попита... Но си помислих, че ще искаш да знаеш – не открихме нито Кърт, нито Джо.
– Продължавайте да търсите – нареди Пит.
– Да. „Джемини” прекъсва връзката.
Линията заглъхна и Пит се облегна назад. Погледна през прозореца към светлините, блещукащи в мрака от другата страна на Потомак. Не можеше с чиста съвест да заповяда на „Джемини” да рискува и да го сполети участта на „Орион”, но как иначе можеха да открият Теро и да го спрат?
Той заби пръст в интеркома и натисна номера на етажа на Ирам Йейгър.
– Тук Йейгър – отговори уморен глас.
– Кажи ми, че си разбрал нещо ново, Ирам.
– Разбрах – отговори смутено Йейгър. – Но мисля, че няма да помогне.
– На този етап ще приема всичко – увери го Пит.
– Включих компютъра на автоматично търсене – започна Йейгър. – Търси всичко, което може да се окаже важно. Така, както откри връзка между некролозите на Кортланд и Уотърсън.
– И какво откри този път?
– Още едно странно съвпадение – отговори компютърният спец. – Написаните на ръка бележки, които са получили в АССР.
– Продължавай!
– Компютърът ги сравни и установи с деветдесет процента сигурност, че написаната на ръка заплаха, изпратена до Австралия, и документите, изпратени на АССР от информатора, са написани от един и същ човек.
Пит се облегна назад.
– Мислех, че от АССР вече са изключили тази възможност. Едното е написано от левичар, а другото – от десняк.
– Почеркът е преправен, за да изглежда различен – обясни Йейгър, – но изборът на думи, точките на притискане на химикалката и дължината на чертичките си приличат.
– Но анализът вече потвърди, че почеркът на писмото със заплахата съвпада с почерка на Теро – каза Пит.
– Знам – съгласи се Йейгър. – Значи или компютърът греши, или Теро действа и като извършител на престъплението, и като информатор.
Пит нямаше представа какво може да означава това последно смайващо разкритие, но предположи, че зад него се крие някаква зловеща причина. Със сигурност знаеше, че не е добра идея да се съмнява в компютъра на Йейгър.
Той погледна към часовника на стената. Стрелката за минутите премина от другата страна на полунощ. Каквото и да означаваше този последен обрат, трябваше да почака.
– Не ме интересува как ще го направиш, Ирам, но разполагаш с два часа да намериш начин да открием Теро. Ако не успееш, ще съм принуден да наредя на „Джемини” да използва детектора.
Йейгър изръмжа нещо, което Пит не разбра, и каза:
– Започвам!
Пит затвори и се обърна отново към прозореца. Във Вашингтон, окръг Колумбия, беше полунощ, но в Австралия беше ден. Ако не успееха да открият Теро и да го спрат, това можеше да се окаже последният мирен ден, който тази нация преживяваше.
ГЛАВА 33
Руските хеликоптери излетяха от клатещата се палуба на моторния кораб „Рама” посред лек снеговалеж. Натоварени с толкова гориво, колкото можеха да поберат, хеликоптерите се заклатушкаха на запад, право към наближаващ атмосферен фронт. Турбуленцията ги тресеше почти непрестанно. Видимостта се понижи до по-малко от километър и половина. А температурите скоро паднаха толкова, че във вътрешността на неотоплената кабина започна да се образува лед.
Хейли отлепи едно ледено парченце и то се разтопи в ръцете й.
– Напомня на фризера ми вкъщи.
– Кондензация – каза Кърт. – От дъха ни.
– Никога не съм си представяла, че някога ще разбера как се чувства замразеният грах – отговори тя.
Разтърси ги нова вълна на турбуленция и Хейли се вкопчи в страничната облегалка на седалката.
– Добре се справяш – окуражи я Кърт.
– В момента съм някак безчувствена към всичко.
– Погледни от хубавата страна – каза Кърт. – Ако оцелеем, може да се излекуваш от страха си от летене.
Хейли само го изгледа с празен поглед. Кърт познаваше това изражение на човек, който изпада в униние. В момента Хейли преминаваше през всичко случващо се без особена надежда, лишена от емоции, и автоматично правеше това, което се очакваше от нея.
Усмивката на Кърт се стопи.
– След като веднъж кацнем, кой знае какво може да се случи. Трябва да знам дали мога да ти имам доверие.
– Можеш – увери го тя.
– Тогава ми кажи какво криеш – помоли я той. – Още от самото начало пазиш някаква тайна. Време е да я споделиш.
Тя го погледна. Кафявите й очи бяха празни.
– Мисля, че знам кой е информаторът – каза тя. – Това е синът на Теро, Джордж.
– Синът на Теро?
Хейли кимна.
– Какво те кара да мислиш така?