– Доведи ги! – заповяда Теро. – Искам да ги разпитам. Трябва да разберем дали са сами или не.
– Точно това си мислех и аз – съгласи се Янко.
Закачи радиото обратно на колана, вдигна жената и я преметна през рамо.
След секунди я метна в багажника на ховъркрафта, а самият той се качи в кабината и включи двигателите. Елегантната машина се издигна над земята, Янко я насочи напред и направи завой само на двайсетина метра от мястото, където лежеше Кърт.
Дълбокият сняг, който го бе заринал, го бе прикрил от инфрачервения радар, а белите камуфлажни дрехи, намаляващата светлина и продължаващата виелица го правеха невидим с просто око. Затова нито Янко, нито стрелецът му го видяха, докато се отдалечаваха към посивяващия хоризонт.
ГЛАВА 38
След дванайсет часа трошене на скали и товарене на камъни на неспирно движещата се конвейрна лента, Патрик Девлин се чувстваше едновременно като пребит с тояга, прегазен от трактор и принуден да диша дим цял ден.
Изненада се, че проявиха великодушие да им позволят да вземат горещ душ, макар и в общо помещение. Водата в краката му заприлича на тиня заради праха, който свали от тялото му. Изненадите продължиха с обилна вечеря от тюленово месо и някаква дива птица, но пък този дивеч се срещаше в изобилие на острова, а гладуването на работниците означаваше забавяне на работния процес.
След вечеря го заведоха в стая, изсечена в скалата. До две от стените бяха наредени четириетажни легла. Повечето бяха празни.
Когато заключиха вратата зад гърба му, той видя Масинга и южноамериканеца – играеха карти.
– Кое легло? – попита той.
– Което искаш – отговори Масинга. – Място има предостатъчно.
Девлин метна багажа си на едно от леглата и седна до двамата мъже.
– Защо тук долу е толкова горещо?
Масинга хвърли една карта.
– Защото се намираме във вътрешността на вулкан – отговори той. – Откъде мислиш, че идва горещата вода?
– Геотермални извори?
Двамата кимнаха едновременно.
Девлин се огледа. Не видя никаква шахта, която да води към повърхността – само тънка решетка над вратата за вентилация.
– Колко дълбоко се намирме?
Никой не му отговори. Южноамериканецът игра. Масинга хвърли бърз поглед към картите и посегна към една. Девлин стовари ръка върху неговата.
– Попитах, колко дълбоко се намираме?
Масинга скочи, преобърна масата, сграбчи Девлин за ризата, повлече го по пода и го блъсна в едно шкафче.
– Да не мислиш, че си първият, който мисли да избяга? – изкрещя той. – Тези, които управляват това място, не са глупаци. Знаят, че ги очаква смъртна присъда заради деянията им. Да мислиш за бягство е престъпление, да говориш за бягство означава да се озовеш в стаята за изтезания. А ако наистина се опиташ… Тук има само едно правило, съвсем просто: съпротивлява се един, умират трима.
Девлин се отскубна от хватката му.
– Значи просто ще се примирите и ще ги оставите да ви убият от работа?
Масинга го изгледа яростно.
– Баща ми прекара дванайсет години в южноафрикански затвор заради политическата си дейност. Оцеля, като се примиряваше, докато най-накрая спасението дойде отвън. Това е единственият начин който и да било от нас отново да види дома си и проклет да съм, ако те оставя преди това да ни вкараш в гроба с този твой необуздан език.
Девлин се взря в двамата си съквартиранти.
– Може би вие двамата ще постъпите точно така. Аз обаче ще се измъкна оттук или ще умра!
Сега заговори южноамериканецът.
– Навсякъде има информатори – каза той, – дори сред работниците. Може Масинга да е информатор. Или пък аз. Така че на твое място бих внимавал какво говоря, както и на кого го казвам.
Девлин пое дълбоко въздух и взе решение.
– Доведоха ме тук на кораб. Рано или късно ще успея да го намеря. Ако някой от вас смята да ме издаде, направете го бързо и ме избавете от мъките.
Двамата го погледнаха навъсено. Най-накрая Масинга се пресегна и изправи масата.
– И какво знаеш ти за управлението на кораб, друже?
Девлин се ухили на двамата затворници.
– Абсолютно всичко! – увери ги той.
ГЛАВА 39
Кърт се събуди също толкова объркан, колкото беше Джо в австралийската пустош. Помисли си, че е заспал на дивана у дома след дълъг ден. Но не можеше да си спомни в градската му къща някога да е било толкова студено, дори посред зима.