Джоузеф Файндър
Часът нула
На Ема, нашето „чудесно създание“
„И терористът, и полицаят са един дол дренки. Революция или законност — това са контраходове в една и съща игра, форми на бездействие, идентични в същността си.“
„Принцът на мрака е джентълмен.“
Признателност
Дължа благодарност на огромен брой хора, които ми помогнаха в подготовката за написването на тази книга.
Във Федералното бюро за разследване — официално и неофициално, активни и излезли в пенсия — доста експерти по антитероризъм отделиха от скъпоценното си време и споделиха с мен богатия си опит, като не мога да не спомена Робърт Дж. Хейбъл от Мърсихърст Колидж, специален агент (в оставка) Грей Морган, специален агент Дебора Л. Станфорд, заместник-директор (в оставка) Хари „Скип“ Брендън, Питър Крукс, Хари Флин и Джеймс М. Фокс — бивш шеф на нюйоркското управление на ФБР. Тези хора, разбира се, не могат да бъдат обвинявани за някои волности с фактите, които си позволих.
Също толкова услужливи бяха и от Централното разузнавателно управление, отново официално и неофициално, но аз имам разрешението да спомена публично само Винс Канистрато, бивш ръководител на Службата за антитерористични операции и анализ към ЦРУ и едновременно с това изключителен експерт по тероризма. Други такива експерти, които ми помогнаха, са: Нийл С. Ливингстън, Дейвид И. Лонг и Марк Д. У. Едингтън (добрах се и до няколко лица от тъмната страна на тероризма, но те едва ли ще проявят разбиране, ако им благодаря поименно). Благодарен съм също на колегите ми в Асоциацията на бившите служители от разузнаването и на Елизабет Бенкрофт от Националния център за разузнавателна литература.
За подробностите относно опазването на закона и работата на полицията благодаря на: Кърт Ууд, командир на поделението за залавяне на бегълци към Окръжния затвор на Масачузетс, Бевърли Дийнан от Сийдар Джънкшън в Уолпол, на бившия комисар на нюйоркското полицейско управление Робърт Дж. Макгайър, на Джеймс Р. Сътън, на подполковник Хийл Мос от южноафриканската национална полиция; на Пол Максуини и в бостънската полиция на: Франк Уилямс, Боби Силва и особено на сержант-детектив Брус А. Холоуей.
Получих изключително важна кибер помощ от Ерик Уайзман, Симсън Гарфинкъл, Боб Франкстън, Том Найт от Лабораторията по изкуствен интелект към МТИ, Марк Донър, Дан Гиър, Дейвид Чърбек, Дон Б. Паркър, Питър Уейнър и добрия ми приятел Брус Доналд. В областта на проследяването и сателитните комуникации съм задължен на Х. Кийт Мелтън и Глен Уидън; за сведенията относно изкуството на фалшификацията — на Франк У. Абанейл; в сферата на медицината и съдебномедицинската патология — на д-р Стантън Кеслър от бостънското Бюро за съдебна медицина и на брат ми д-р Джонатан Файндър.
Признателен съм и на Том Макмилан и Кристофър Бийм. Благодаря още и на Боби Бейрър, Амрам Дуковни и на двама близки приятели: Рик Уейсбърд и Джо Тейг — актьор и картограф.
Благодарен съм на първоначалния ентусиазъм, проявен от моя литературен агент Хенри Морисън, на Дани Бейрър, на Дебора Шиндлър и на Кейрън К. от „Туенти Сенчъри Фокс“.
Ръкописът само спечели от сериозния принос като редактор на брат ми Хенри Файндър, от вниманието на старшия ми технически помощник Джек Макджордж, който знае почти всичко, и от превъзходната редакторска работа на Хенри Ферис.
Накрая благодаря на жена ми Мишел и на нашата дъщеря Ема, която ни образова за смисъла на живота.
Част 1
Номера
„Върховното изкуство във войната е да надделееш над врага без борба.“
1.
Затворник номер 322/88 — на администрацията той беше известен като Бауман, макар това изобщо да не бе рожденото му име — отдавна се бе подготвял за този ден.
Стана рано и както всяка сутрин надникна през решетките на тесния прозорец към пищната зеленина, блеснала под яркото южноафриканско слънце, и към океана.
Вслуша се в крясъците на чайките и лая откъм кучкарниците.
После легна на студения циментов под и захвана редовния утринен ритуал: първо серия изпъвания на крайниците за гъвкавост, след това сто лицеви опори и накрая сто коремни преси.