Специално отделение явно бе предвидено за батерия. Особен интерес представляваха втулките с резба за завинтване към нещо. Тогава един от агентите на бюрото се досети, че ако към тях се завинти капсул-детонатор…
Не, това не беше възможно, нали?
Защото в такъв случай се оказваше, че в опаковката на фалшивия касетофон е скрит взривателят на необикновено сложна бомба.
52.
Беше още само шест сутринта и Сара лежеше в леглото, мъчейки се да се разсъни, когато телефонът иззвъня.
Четиридесет и пет минути по-късно тя вече се намираше в залата за съвещания към кабинета на заместник-директора на ФБР, отговарящ за нюйоркското управление, грамаден, двуметров белокос ирландец на име Джозеф Уолш. До него — и това бе единственото лице, което й бе познато — седеше Хари Уитман, ръководител на Обединеното звено за борба с тероризма. Когато я представиха на останалите двама мъже по ризи с къси ръкави, стомахът й направи салтомортале: единият беше доста пълен негър на име Алфонс Мичъл, първи заместник-комисар на Главното управление на нюйоркската полиция, а дребният жилест мъж до него се казваше Томас Максуини и беше шеф на детективския отдел в полицията. Съвещанието беше явно на високо ниво и темата очевидно бе повече от сериозна.
По средата на масата имаше телефон с говорител и малка, вече ядовито съскаща кафеварка. Тя си наля чаша кафе, усмихна се на Уитман и седна при останалите.
— Да започнем с най-важното — каза помощник-директор Уолш, обръщайки се директно към Сара. — Не зная дали ще възприемете тази новина като добра или лоша, но считано от този момент, вашето разследване придобива статут „широкомащабно следствие“.
Сара кимна, без да издава емоциите си, защото най-малко от всичко искаше да се досетят за страха, която започваше да я обхваща. Широкомащабно следствие можеше да се разреши само от най-високо ниво, от самия Генерален прокурор, съгласувано с директора на ФБР. За да стане това, трябваше да са налице неопровержими улики, подлежащи на уточняване. Защо така неочаквано? Какво се бе променило?
Той продължи:
— Американската митническа служба откри в пратка на DHL компонент на сложна бомба. Хърб, ще поемеш ли от тук нататък?
— Да — чу се от говорителя на масата. Беше гласът на Хърбърт Маси, ръководител на техническата секция към превъзнасяната от всички лаборатория на ФБР. — Благодарение на съвестната работа на хората от митницата на Джей Еф Кей и не без значителна доза късмет попаднахме на обикновен на външен вид портативен CD-плейър, прехванат по пътя му от Брюксел за Манхатън, или по-точно за клон на компанията „Пощенски кутии, Инк.“, разположен непосредствено до Колумбийския университет. — Чу се изшумоляване на разлиствани листа хартия. — Вътре се оказа скрит доста сложен запалителен механизъм.
— Това е част от бомба, Сара — поясни Алфонс Мичъл, първият заместник на полицейския комисар.
Сара прехвърли наум няколкото възможни остри отговора, но накрая просто кимна вежливо.
Междувременно гласът на Хърб Маси уточни:
— Доколкото ми е известно, агент Кехил е работила по случая Локърби, така че вероятно има представа от устройството на бомба. Както и да е, митницата изпратила находката до БАТИОО, а те я предадоха на нас. Ще призная, че се наложи да повиша глас, но в края на краищата нашите техници се оправиха доста чевръсто. — В случаите, нямащи отношение към тероризма, разследването щеше да бъде поето от Бюрото по алкохола, тютюневите изделия и огнестрелното оръжие. При дадените обстоятелства обаче анализът на взривателя беше направен от секцията на Маси към Лабораторията по криминалистика.
— Кога е пристигнал пакетът на летището? — попита Сара.
— Предната нощ.
— Значи, ако не го бяхме открили, сега трябваше вече да е изпратен по указания адрес?
— Правилно — отговори Маси. — Под кожуха на CD-плейъра имаше друга кутия, в която намерихме някои доста интересни неща. Имаше например джобен приемник на пейджър, свързан с реле.
— Дистанционно управление — уточни Сара. — Карайте нататък.
— Имаше още електронен таймер, който, изглежда, се използва за задействане на механизма, ако не бъде нарочно спрян. Но най-дяволската хитрост бе микровълнов датчик, свързан по такъв начин, че да задейства взривния механизъм, когато някой се приближи на по-малко от осем метра до бомбата.