— Агент Маси — прекъсна го шефът на детективите, — интересува ме експертното ви мнение: според вас за какъв вид бомба е предназначен подобен взривател?
— Има няколко възможности. Отсега например може да се каже със сигурност, че не е предназначен за задействане в самолет.
— Защо сте сигурен в това? — попита помощник-директор Уолш.
— Няма барометрични свойства, нито е чувствителен към удар. Това означава, че не е проектиран да взриви бомба в самолет, достигнал определена височина или раздрусван от съприкосновението със земята при кацане. Освен това пейджърът е предназначен да получи радиосигнал за задействане, което за нас е указание, че идеята е това да стане по специално подадена команда.
— Добре — пожела да уточни Уолш, — след като бомбата трябва да бъде задействана чрез пейджър, това не налага ли ограничения относно местата, където може да бъде поставена? Нали все пак радиосигналите не проникват абсолютно навсякъде?
— Да — съгласи се Маси. — Можем да бъдем доста сигурни например, че бомбата не е — или може би трябва да кажа не е била предназначена да избухне примерно в тунел или в метрото.
— Или в подземен паркинг — подметна Хари Уитман, който сигурно никога нямаше да забрави атентата в Световния търговски център.
— Точно така — долетя гласът на Маси. — Всички тези места са твърде екранирани, за да позволят на активиращия сигнал да стигне до пейджъра или най-малкото това не може да стане с достатъчна степен на сигурност. Знаете какво е когато опитвате да използвате клетъчния си телефон в гаража на паркинг, нали?
Томас Максуини се наклони напред и го прекъсна:
— Бих искал да се върнем на микровълновия датчик. Интересува ме какво определя границата от осем метра? Не трябва ли да помислим по какъв начин това допълнително уточнява мястото, където е трябвало да бъде поставена бомбата? Например, ако тя се намира на улицата или на оживено място, където винаги има хора, взривният механизъм веднага ще се задейства, нали така? Значи идеята е била да бъде поставена на място, където няма много хора.
— Да — съгласи се Сара. — Другата възможност е да бъде инсталирана през нощта в безлюдна сграда.
— Възможно е — каза Маси.
— Но има и още нещо — продължи Сара, оглеждайки мъжете, преди да си налее втора чаша кафе. — И то е може би най-важното. Замисълът е бил бомбата да избухне при всички обстоятелства, разбирате ли? Таймер, микровълнов датчик, активиран по радиото пейджър — по един или друг начин, бомбата е трябвало да избухне на всяка цена!
— Е? — попита Алфонс Мичъл.
— Ами сега вече знаем много за намеренията на терориста или терористите — обясни Сара. — След като не са предвидени средства за изключване на взривателя, можем да сме сигурни, че операцията не предполага искане на откуп или някакъв опит за изнудване. Те не желаят нищо от нас! За разлика от нормалните терористи — ако в тази фраза изобщо има някакъв смисъл — нашите хора не искат Съединените щати да освободят затворници, да прекратят война или нещо подобно. Те искат разрушение на всяка цена!
— Това е правилно — чу се гласът на Маси.
Напрежението в стаята рязко се покачи.
— Хм… госпожо Кехил — обади се Алфонс Мичъл от Главното управление, — вие пропускате най-важния факт. Няма да има никакво разрушение. Защото проклетият взривател е в ръцете ни! Без него нашите терористи нямат бомба, нали така?
— О, чудесен извод! — отсече Сара. — И какво сега… да започва ли нашата група да си събира нещата, или ще ни дадете ден-два, за да свикнем с тази мисъл?
— Сара! — предупредително се обади Хари Уитман.
— Съжалявам — извини се Сара. — Просто искам да отбележа, че направеният коментар беше нелеп, бих казала даже опасен. Откъде знаем дали не съществуват примерно цяла дузина подобни взриватели, че те вече не са пристигнали в страната и че за разлика от този случайно разкрит, не са в ръцете на получателя си? Или дори да приемем, че този взривател е единственият, какво би могло да попречи на нашия терорист да вдигне слушалката на телефона и да си поръча нов? И да нареди да му го изпратят по друг начин.
— Ясно — обади се Уолш. — Не можем да изключим подобна възможност.
Алфонс Мичъл отпи глътка кафе в гневно мълчание.
— Агент Маси — попита Сара, — от онова, което знам за работата на пейджърите, мисля, че не е възможно да си купиш пейджър просто така, а трябва едновременно с покупката да се абонираш и за съответната телефонна услуга, така ли е?