Жълтото такси — истинско нюйоркско такси, иззето при акция по залавяне на пласьори на наркотици — беше мобилният команден пункт. От него Рот можеше да се свърже с двамата полицаи вътре, които бяха придадени към тяхната група за този конкретен случай.
Осемте души от екипа за наблюдение бяха подробно инструктирани, подходящо дегизирани и разполагаха с необходимото комуникационно оборудване. Под ризите и пуловерите им бяха монтирани безжични микрофони, а слушалките бяха скрити под перуки, в бейзболните кепета или шапките.
По оживената отсечка от Бродуей, точно пред рампата, един агент на ФБР в анцуг за джогинг се опитваше да смени задната дясна гума на сребристия си „Корвет“ — друга конфискувана кола. Млад мъж с лице на латиноамериканец седеше зад волана на паркирана камионетка за разнасяне на пица. Куцукаща бездомна старица бавно тикаше количка за пазаруване, пълна с алуминиеви кутии.
Друг агент наблюдаваше от прозорец на третия етаж в административната сграда от отсрещната страна на улицата. Следващ агент в униформа на сервизен техник и каска на главата задълбочено инспектираше повреден електромер в глуха уличка на десетина метра от входа на пощата.
Във всеки филм се оказва възможно да се проследи за секунди едно телефонно обаждане. Реалността, за нещастие, далеч не е така впечатляваща. Регистриране и трасировка, както го наричат, може да отнеме пет, десет дори петнайсет минути, ако не и по-дълго, а често се удава само след няколко опита.
Но както и да е, сега чакаха Хенрик Бауман — ако наистина колетът бе за него — да позвъни и да се поинтересува дали е пристигнала пратка на името на някой си мистър Джеймс Оукли. Дори да го направеше от телефонен автомат, все пак имаше вероятност, че ще успеят да го засекат навреме.
В 11:14 той позвъни.
Разговорът пое младата руса полицайка, която сопнато се осведоми:
— Името ви, ако обичате? — После направи знак с показалец. — Сега ще проверя, господин Оукли. — И натисна бутона за временно задържане на разговора.
Партньорът й вече задействаше процедурата по трасировката и без да сваля слушалката от ухото си, каза на жената:
— Задръж го колкото може по-дълго.
— Ясно — отговори тя. — Но той каза, че бързал, и наистина не знам дали ще мога да го задържа.
— Разбира се, че ще бърза — съгласи се мъжът. — Да не е идиот! — А в слушалката каза: — Да, добре. Разбрах, ще се постараем.
Изминаха десет секунди, след това двайсет.
— Трябва да се обадя отново и да кажа нещо — обезпокои се русата жена, — иначе той ще заподозре нещо и ще го изгубим.
— Казват, че е от Манхатън — съобщи партньорът й. — Не съвсем в централната зона. Давай, давай, човече. Побързай малко.
— Мат…
— Да, да, добре. Обади се, кажи му нещо… измисли нещо, за бога. Спечели още малко време!
Тя натисна отново бутона, включи се във временно прекъснатия разговор и каза:
— Имаме нещо за вас и се опитвам да го открия. Плик ли очаквате, или пакет? Има разлика, защото ги съхраняваме на различни… О, майната му! Затвори. — Тя остави слушалката. — Изгубихме го.
Бауман окачи слушалката на телефона в кабината и бързо се отдалечи. По съображения за безопасност не искаше да остава на открита телефонна линия повече от двайсет секунди. Нямаше никаква представа в каква степен се е развила технологията за проследяване на обажданията през годините, които бе прекарал зад решетките, но не искаше да се запознава с евентуалния прогрес на свой гръб. Беше научил най-важното; пакетът бе пристигнал. Дори да бяха трасирали този телефон, докато стигнеха тук, той отдавна щеше да си е отишъл.
Може би проявяваше прекомерна предпазливост. В края на краищата беше крайно малко вероятно, че някоя от агенциите за опазване на закона е научила нещо за тази пощенска пратка. Но той се доверяваше на инстинктите си — нали точно те бяха опазили живота му в неговата изпълнена със смъртно опасни рискове кариера.
Подчинявайки се на все същата свръхпредпазливост, той се бе и дегизирал: дълга рошава кестенява перука, естествена на пръв поглед брада, изкуствено коремче, свободна бяла риза. Пак затова взе такси до „Пощенски кутии, Инк.“, където мина по улицата, за да огледа предварително ситуацията. Не намери основания за безпокойство, макар че ако го бяха надушили, екипът за наблюдение едва ли щеше да бъде лесно откриваем.