— Добре, но има нещо смущаващо — продължи Грабовски. — Сигнатурата, така да се каже, е с различен почерк.
— Спойките?
— О, те са чисти, бих казал прекалено чисти. Мен повече ме притесняват обикновените свързвания на проводниците.
— По-точно?
— Те са в стил „Уестърн Юнион“. Прекрасна работа.
— Защо не опресните паметта ми?
— Исторически погледнато, свързванията „Уестърн Юнион“ са измислени за работа с телеграфни кабели, защото те обикновено са подложени на силен опън и е трябвало да се измисли начин за свързване на голи кабели, който да издържа на рязко дръпване. Тази свръзка се прави така: вземате двата оголени края, огъвате ги надолу разделени, завъртате ги веднъж, така че да се пресучат, вдигате краищата нагоре и отново ги пресуквате под деветдесет градуса. Получава се свързване грубо с формата на триъгълник, който се обвива с изолирбанд и…
— Добре, какво всъщност установихте?
— Разбрах… но това е само предположение… разбрах, че човекът, който е работил тази част, е бил обучаван в Индиан Хед.
В Индиан Хед, Мериленд, се намираше Школата на военноморските сили за експлозиви, сапьори и обезвреждане на бомби, където се обучаваха всички американски експерти по бомбите. Макар че ЦРУ притежаваше свои бази, в които да обучава експертите си, повечето агенти на ЦРУ минаваха и през Индиан Хед.
— Казвате ми, че това е било направено от американец?
— Не, госпожо, не казвам това. Може би не сте в течение, но в Индиан Хед приемат за обучение и чужденци. Там има един курс, който се казва „Изработване на импровизирани взривни устройства“ — знам, защото съм минал през него. Казвам, че онзи, който е изработил това малко бижу, със сигурност не е либиец.
Кристин Виджиани влезе забързана.
— Какво има, Крис?
— Попаднах на нещо, което мисля, че ще искаш да видиш.
— О?
— Трябва само да съберем две и две и ето какво се получава. Нашият човек е ликвидирал Кареро Бланко, нали така? Наели са го баските?
— И?
— Е, добре, потърсих информация за убийството на Кареро Бланко, надявайки се нещо да изникне — тя пое дълбоко от цигарата си, — и научих, че ЦРУ разполага с надеждна информация, че онзи, който е бил нает от баските, скоро след това е бил нает и от ИРА.
Сара се поизправи в стола си. Вниманието й беше приковано.
Виджиани междувременно продължаваше:
— Това ме наведе на мисълта да вляза във връзка с отдел „Специални операции“ на Скотланд Ярд. Там откриха сериозни доказателства, че нашият човек е извършил и атентата срещу британския посланик в Северна Ирландия в средата на 70-те — спомняш ли си случая?
Сара, разбира се, го помнеше много добре. На 21 юли 1976 Кристофър Юарт-Бигс, британски посланик в Ирландия, беше убит с противопехотна мина, поставена в дренажна тръба под път в околностите на Дъблин, по който минал с колата си. Юарт-Бигс бе успял да бъде посланик само три седмици.
Убийството се оказа дело на ИРА-Извънредни. Но дълго време се правеха само предположения кой е реалният извършител. По-късно британското разузнаване научи, че е бил платен професионалист, следователно стриктно казано, извършителят не беше ИРА.
След обстоен технически анализ и съпоставяне на различни разузнавателни данни вече нямаше никакво съмнение, че Юарт-Бигс е станал жертва на все същия загадъчен убиец, ликвидирал и Кареро Бланко в Мадрид. Името обаче така и остана тайна.
— Този Бауман — завърши Виджиани през облак дим — май наистина е най-гадният шибан убиец на света.
— Агент Кехил? — обади се пак след един час аналитикът от техническата служба. — Имахте въпрос относно таймера.
— Да?
— Ами мисля, че има нещо не наред. Реших да се задълбоча в нещата, след което помолих и другите момчета да погледнат, и сега всички сме на мнение, че таймерът е почти идентичен на онези, които Едуин Уилсън е продал на Либия през 1976 година.
— „Почти идентичен“ ли?
— Изработен е точно както онези, но не е от тях. Нали се сещате за пластмасовия кожух, в който са монтирани таймерите? Ами, аз измерих точката на топене на пластмасата и установих, че тя е 344 градуса по Фаренхайт, така че мога със сигурност да заявя, че таймерът не е същият.
— Сигурен сте, така ли?