59.
Точно по същото време Кен Олтън седеше дълбоко замислен на работното си място, заобиколен от сините екрани на монитори, няколко клавиатури, невъзможна плетеница от кабели и купища празни кутии диетична „Пепси“.
— Свързах се с компютърните специалисти в „Манхатън Банк“ — каза той — и до известна степен се позапознах с тяхната система. Трябва да призная, че за банка е доста надеждна. Но все пак ми се иска да отида някой ден там и, така да се каже, „да си поизцапам ръцете“, като проверя каквото мога сам.
Сара кимна.
— Отлично. А някакво развитие с паспортите?
— Приближаваме се към края.
— Колко сме наблизо?
— В момента отсявам плявата. Стигнах до малко повече от четирийсет имена. Можем да ги проверим и всичките, но ще бъде много по-ефективно, ако сведа отговора до едно-две.
— А какво представляват четиридесетте?
— Сечение на двете бази данни: всеки американски гражданин, влязъл в страната от началото на годината, и всички американски паспорти, за които е съобщено, че са били откраднати или загубени.
— Мога ли да видя списъка?
— Няма да ти свърши никаква работа, но разбира се, че можеш да го видиш. Да ти го разпечатам ли?
— Моля те.
Той чукна няколко клавиша и лазерният му принтер се събуди за живот с леко жужене.
— Готово. Както виждаш, това е само списък от имена, номерата на социалните осигуровки и паспортните номера, подредени в намаляващ ред на вероятността.
— Говориш за вероятността даден мъж да се окаже нашият човек?
— Точно така.
— На базата на какви критерии?
— Използвам комплекс от фактори: височина, възраст, пол. Като начало например знаем, че Бауман е висок метър и седемдесет и осем.
— Хората от граничния контрол не проверяват ръста, Кен.
— Така е, но ако някой е много нисък — в един от случаите човекът е само метър и петдесет — малко вероятно е това да бъде Бауман, освен ако не си е подрязал краката. От друга страна, не изключвам нито един от по-високите, защото всеки може да се направи да изглежда по-висок със специални обувки, да речем.
— А възрастта? Мисля вече се съгласихме, че може да изглежда доста по-стар от годините, на които е, като използва специален грим.
— Да, съгласен съм и с това, но едва ли ще се направи на осемдесетгодишен старец, нали? Има възрасти по паспорт, които просто не са за него. Всеки под двайсет и пет години също отива надолу в списъка. На следващо място идва маршрутът.
— Това пък защо?
— Обработвам информацията, изхождайки от предположението, че Бауман не е излязъл от САЩ, за да влезе пак. С други думи, той най-вероятно се е сдобил с паспорта навън и го е използвал, за да проникне в страната. Всеки, който, да кажем, е влязъл в страната миналата седмица, но е излязъл една или две седмици по-рано, най-вероятно не е нашият терорист. Следователно отива надолу в списъка.
— Окей, добре.
— Освен това разполагам с данни от повечето, макар и не всички авиокомпании, с които са долетели тези четирийсет и трима души. Говоря за списъци на пасажерите, дневници на полетите, регистър на компанията. Тези бази данни могат да ни разкажат доста неща, например дали даден пасажер е закупил билета си с кеш. Има сериозни основания да предполагаме, че нашият човек е постъпил именно така. Онези, които са купили с кредитна карта или по друг начин, отиват надолу в списъка. Не ги изваждам изобщо, но вероятността да са те намалява.
— Има логика.
— О, най-сетне можем спокойно да елиминираме всеки, който е влязъл в страната преди датата, на която Бауман е избягал от затвора. — Той взе листа от принтера и й го подаде. — Така че в момента присъстваш на финалната фаза. Трябва да се обработят още няколко бази данни. Ден или два и ще разполагаш с едно-единствено име.