И грижите, смъртта, страхът и несигурността бавно започнаха да напускат главата й. След малко я почувства така празна, че й се зави свят, но тя беше благодарна на това усещане.
Ръцете му бавно като нейните се спуснаха по шията й, минаха през раменете и спряха отстрани на гърдите й, прихващайки ги едва доловимо. Сара се чувстваше обхваната отвсякъде от приятна топлина. Усети, че започва да се възбужда.
Не мога да повярвам, че това се случва с мен, мислеше си тя. Това просто не се случва на мен. Не познавам този човек, не знам нищо за него, не…
Той разкопча горните копчета на блузката й, опря устни върху голата й кожа, после прекара език през тялото й до зърната.
— Ммм… — сладостно простена тя.
Разнесе се началото на нова песен: „От колко време продължава това?…“ питаше Ела с дрезгав глас, вярно, не в златните си години, но в отлична форма. После продължи да пее и на един ред малко се запъна: „Още веднъж и ще станат дв… три пъти!“.
Тя подпъхна пръсти под колана на гащетата му и усети отново копринената мекота на кожата отдолу. В същия момент той се пресегна зад гърба й, за да разкопчее сутиена й, и тя усети как освободените й зърна набъбват и се втвърдяват. Той разкопча полата й и я остави да падне на пода, после свали колана си и пусна панталоните да се свлекат. Тя видя издутината под гащетата му и сама бавно ги смъкна.
Бавно, мъчително бавно главата му отиваше все по-надолу, оставяйки гореща следа от целувки по корема й, по косъмчетата под пъпа, и…
— Брайън… — каза тя в напразен опит да си възвърне контрола над случващото се.
Но там долу езикът му пърхаше като пеперуда, а може би по-точно като колибри, главата му се движеше леко напред-назад, после нагоре-надолу, а езикът му беше за миг твърд и проникващ, и веднага след това мек, влажен и пулсиращ. Той целуна, после внимателно нагласи уста между устните й и… о, боже, дори изтананика в това положение няколко такта в тон с песента, след това обхвана клитора й и областта около него в страстна, но мека като перце целувка. Без да осъзнава това, тя се поклащаше напред-назад, присвиваше и разпускаше леко бедра, усещайки как тънката струйка удоволствие се засилва и надига в извисена на ръба на пропастта вълна и тогава чу нещо далечно и незначително, но нещо като…
… механичен звук от външния свят, а не света на удоволствието, в който тя плуваше…
… пейджъра й. Тя простена. Пейджърът даваше сигнал.
Брайън недоволно изсумтя.
— Не сега — каза той.
— Съжалявам… съжалявам… трябва да… — Тя се изтърколи настрани и извади клетъчния телефон от чантичката си. Отиде гола с него в банята, затвори вратата и включи вентилатора, за да заглуши гласа си.
— Да, Кен — каза тя. — Повярвай ми, надявам се, че е наистина важно.
— Съжалявам, че те обезпокоих — чу се гласът на Кен Олтън. — Но, да, мисля, че е важно. Имам го.
— Имаш… какво?
— Паспортът. Паспортът, използван от Бауман, за да влезе в САЩ. Името е Томас Алън Мофат.
Сара прекъсна разговора, сгъна телефона и се върна в спалнята. Брайън лежеше по гръб с малко крива усмивка.
— Наред ли е всичко? — поинтересува се той.
— Всичко е чудесно — успокои го тя. — Добри новини.
— Прекрасно — въздъхна Хенрик Бауман. — Всички имаме нужда от добри новини. Сега… докъде бяхме стигнали?
Част 5
Капани
„Когато ястребът пречупи с клюн тялото на жертвата си, той успява в това, защото правилно е избрал момента.“
61.
В четири и половина сутринта тясната уличка в района на Уолстрийт естествено беше тъмна и безлюдна. Над капака на уличната шахта се издигаше облак непрозрачна пара. Захвърлена жълта опаковка от сандвич подскачаше по мокрия асфалт, подхвърляна от лекия ветрец.
В края на уличката се появиха две фигури — едната висока и стройна, другата ниска и дебела. Бяха облечени в плътни панталони, ризи с дълги ръкави, ръкавици за заваряване и ботуши.
На гърбовете си бяха нарамили туристически раници, от които се поклащаха маркучи за въздух с наустници. Те приближиха изпускащата пара шахта и високият, който носеше и еднометров лост, подпъхна острия му край под капака и натисна с цялата тежест на тялото си.