— Така е.
— Добре, с какви възможности разполагам? — попита тя.
— Очевидно не можеш да разпоредиш прочистване на града от бомби. Но можеш да поискаш редовни проверки във всички клонове на „Манхатън Банк“. Това определено не е невъзможно. Имаме персонал за това тук, в Ню Йорк.
— Имаш предвид бомбения отряд на нюйоркската полиция ли?
— Те се намесват само когато под носа ти тиктака бомба. Иначе не помръдват. Добри са, признавам, но бомбата трябва да е налице.
— И ако намерим бомбата?
— Тогава можеш да действаш — каза Папас. — Но трябва да те предупредя: не само ще трябва да се справяш с криза, ами и ще трябва да водиш междуведомствена война. Бомбеният отряд на нюйоркската полиция е един от най-старите и най-опитните в страната, но техният опит е ограничен само до относително нискотехнологични бомби — направени в домашни условия и така нататък. От друга страна, ще се намеси БАТИОО, което носи цялостната отговорност за всички престъпления, свързани с използване на експлозиви. Те имат нужния опит и не се съмнявам, че ще искат да играят. Най-сетне идва армията, която пък е отговорна за обезвреждането на бомби по цялата континентална част на САЩ, без базите на другите видове въоръжени сили. И те ще искат да се намесят, изтъквайки — съвсем основателно при това — че са технически много по-добре оборудвани от полицията.
— Забрави да споменеш и Групата за действие при ядрена криза — каза Сара. — Те са най-добрите.
— Права си — съглася се Папас. — Най-добрите са.
— Ами тогава ще кажа на началниците, че има вероятност бомбата да е атомна — въздъхна Сара.
— Какво? — Папас подскочи. — Нямаме нито една основателна причина да допускаме, че може да е атомна, а ти искаш да изплашиш до смърт…
— Знам, знам — каза Сара. — Но това е единственият начин да накарам да задействат Групата, а се опасявам, че ще имаме нужда от помощта на най-добрите. И когато ни потрябват, ще ни трябват максимално бързо.
66.
Облечен в европейски костюм, Бауман чудесно се вписваше в тълпата уолстрийтски бизнесмени, пристигащи на работа. Човек спокойно можеше да го вземе за космополитен банкер или за търговец от англоезична страна.
Той стоеше на Уотър стрийт и небрежно гледаше към отсрещната страна на улицата, където се издигаше невзрачна административна сграда. Безброй хора бяха минали край тази сграда, хора, чиито съдби зависеха от Уолстрийт, но колцина от тях й бяха хвърлили нещо повече от абсолютно незаинтересован поглед?
На нивото на улицата се помещаваше административната част на малка банка с името „Гринич Тръст“. На горните етажи имаше различни други офиси. Фоайето на сградата бе в характерния за Уолстрийт стил, със зелен мрамор. Абсолютно нищо забележително нямаше в тази скромна постройка.
Освен онова, което бе разположено на нивото на мецанина зад ненадписани врати, достъпът през които ставаше с магнитни карти.
Там, добре защитена и скрита от света с анонимността на обстановката, се намираше Мрежата — нервният център на световната финансова общност. Бауман вече знаеше доста подробности за скритото зад тези стени и врати. Знаеше, че там е инсталирана мощна двупроцесорна система Unisys A-15J с оптическа дискова памет с огромен капацитет. В случай на пожар помещенията мигновено щяха да се изпълнят с парите на потискащото горенето съединение „Хейлон“. При токови удари или спиране на тока компютрите щяха да продължат работата си, захранвани от мощни акумулатори до момента, когато щяха да се включат резервните дизелови генератори.
Силовата подсистема бе дублирана, така както и системата за телекомуникации, а двата процесора обезпечаваха дублиране на изчислителните ресурси. Имаше двайсет и четири препроцесора за електронно идентифициране, проектирани и изработени от английската фирма Racal-Guardata, чиято задача бе да филтрират всички постъпващи съобщения, проверявайки за тяхната автентичност, преди да ги допуснат към системата за обработка. Това ставаше по алгоритмичен път, чрез анализ на структурата на заглавната част на съобщенията.
Конструкторите на Мрежата си бяха направили труда да извършат подробен анализ на възможните рискови ситуации. Тяхната предвидливост бе стигнала дотам, че бяха използвали външни работници само за грубата работа и бяха повикали свои техници, които да довършат най-деликатните свръзки и монтажни операции. Също вътрешни хора — но това вече се подразбираше — извършваха и периодичната профилактика.