И все пак, погледнато в чисто исторически план, това си беше технология от началото на 80-те години, която използваше само най-елементарните мерки за сигурност. Беше направо скандално в каква степен зависи цялата финансова система на планетата от тази съвсем обикновена административна сграда.
След случилото се в Световния търговски център имаше много приказки какви поражения били нанесени на американската финансова система. Пълни глупости! Бомбата в Центъра бе убила шепа хора и бе прекъснала някои дейности за известно време. Това не беше нищо в сравнение с другото, което щеше да се случи тук, на отсрещната страна на улицата.
Трилион долара преминаваха по електронен път през един от етажите на тази сграда всеки ден — повече от цялата парична маса на САЩ в обръщение. Огромни богатства се стрелкаха със светкавична бързина оттук към целия свят. И какво наистина представлява в наши дни една държавна облигация, освен микроскопичен запис върху някаква компютърна лента? Цялата крехка структура на планетарните финанси зависеше от нормалното функциониране на една пълна с компютърен хардуер зала. И едва се крепеше на крехкото доверие, че тази система ще продължи да функционира все така нормално.
Прекъсването на потока информация — или още по-лошо, унищожаването на машините и изтриването на архивираните данни щеше да доведе до разклащането на цели правителства и до заличаването на огромни корпорации. Глобалната финансова система със стържене щеше да застине. Фирми и компании по целия свят щяха да изчерпят паричните си запаси, щяха да се окажат неспособни да платят за поръчаните стоки, щяха да прекратят производствените си цикли и дори нямаше да могат да издадат на своите работници чекове със заплатите им. Колко изумително е, разсъждаваше Бауман, че ние позволяваме на собствената ни технология да изпреварва нашата способност да я използваме!
И точно в това бе гениалността на плана за отмъщение на Дайсън. Той бе избрал целите си както конкретно, така и общо. Някакъв банкер на име Уорън Елкинд, шеф на втората по големина банка в страната, бе предал на властите Дайсън заради опит да получи материална изгода, възползвайки се от вътрешна информация, и сега щеше да плати за коварството си. Компютърен вирус щеше да проникне в системата на „Манхатън Банк“ и щеше да преведе наличния й капитал по банки из целия свят. Това не само щеше да доведе до затварянето на „Манхатън Банк“, но й щеше да я лиши от натрупаното в нея богатство. Тя просто щеше да фалира.
„Не искам Уорън Елкинд да умре — специално бе подчертал Дайсън. — Искам да живее, но да страда всеки ден. Искам да види делото на своя живот унищожено и да стане свидетел на рухването на банката, в която е вложил всичко.“
Дайсън знаеше, че фалитът на дори една толкова голяма банка няма да отслаби сериозно икономиката на САЩ. Ударът, истинският удар, щеше да дойде един ден по-късно, когато малко преди края на работния ден окончателно и безвъзвратно щеше да бъде унищожена Мрежата. Това щеше да парализира за години цялата икономика на Съединените щати, които бяха изпратили своите агенти, за да убият жена му и дъщеря му.
Идеален план наистина, помисли Бауман. Защо никой досега не се бе сетил за него?
67.
Беше събота сутринта и Сара заведе Джаред в болницата „Свети Лука“, за да му махнат шевовете. Върнаха се малко преди обед. Сара се готвеше да извика Бриа, за да може да отиде на работа, когато позвъни Брайън.
— У дома ли сте — попита той. — Тъкмо се чудех дали не ви се ходи на разходка из града.
— Разходка?
— Искам Да ви покажа любимото си място в Ню Йорк.
— Първо трябва да се обадя по телефона и да видя с колко време ще разполагам следобед — каза Сара. — Но трябва да те предупредя, че…
— Знам, знам — бийпъра.
Той ги посрещна на входа на блока и ги заведе с метрото в центъра на града, на пресечката на Западна седемдесет и втора и Бродуей.
— Ти откъде си? — попита го Джаред, докато пътуваха.
— От Канада.
— Но откъде по-точно?
— Един град на име Едмънтън.
— Къде е това?
— В Албърта. Това е столицата.
— А щат ли е това?
— Ами… ние го наричаме провинция. Тя е около пет пъти по-голяма по площ от щата Ню Йорк.
— Едмънтън… — замислено каза Джаред. После очите му внезапно се разшириха. — Не са ли оттам „Едмънтън Ойлърс“?