— Просто любопитство.
— Аха — кимна Бауман и после се обърна към Джаред. — Джаред, мислиш ли, че наистина можеш да ме научиш да подавам пасове?
— Аз ли? Естествено — отговори Джаред. — Кога?
— Какво ще кажеш за утре следобед?
— Мисля, че мама тогава ще бъде на работа.
— Добре де… Сара, мога ли да ти отнема Джаред за следобеда, докато си на работа? Ще отидем в парка — само двамата с него. Какво мислиш?
— Ами… добре — каза тя не много убедено.
— Да?! — изкрещя Джаред. — Благодаря ти, мамо!
— Добре. Но обещай ми, че ще бъдеш внимателен. Не искам отново да се случи нещо с главата ти.
— Стига си се безпокоила — каза Джаред.
— Просто внимавай.
Късно през нощта телефонът иззвъня. Стресната от тревожен, неспокоен сън, Сара вдигна слушалката.
— Шибаш ли се в момента с онзи?
— Моля?
— Попитах те, шибаш ли се в момента. Пред очите на сина ми.
— Питър, ти си пиян… — простена Сара и прекъсна разговора.
Няколко секунди по-късно телефонът отново иззвъня.
— Мислиш, че можеш да го държиш само при себе си през цялото лято ли? — изкрещя Питър. — Решението на съда не е такова. Мога да го взимам през уикендите. Да не си мислеше, че няма да те намеря, а?
— Виж, Питър, според мен си пил прекалено много. Нека поговорим сутринта, когато поизтрезнееш…
— Смяташе, че ще ти се размине, а? Е, имам новини за теб. Идвам да видя сина си!
— Чудесно — каза Сара. Не виждаше смисъл да се разправя. — Ела да го видиш.
— Той е малкото ми момче… Няма да ти позволя да ми го отнемеш…
И прекъсна разговора.
В малък апартамент на една пряка разстояние Бауман внимателно слушаше репликите по телефона.
Чудесно. Ела да го видиш.
Той е малкото ми момче. Няма да ти позволя да ми го отнемеш.
Бившият съпруг на Сара прекъсна разговора, след което и Сара затвори, а накрая и Бауман, силно заинтригуван, също сложи слушалката на вилката.
Хората казват по телефоните неща, които не би трябвало да изричат, дори и най-подозрителните хора, даже професионалистите, който много добре знаят какво може да се направи с телефоните в наши дни. Личните разговори на Сара понякога бяха полезни за Бауман, но служебните бяха много по-информативни.
Бауман чуваше всичко, което Сара казваше по телефона, още от деня, когато легнаха за пръв път. Бившият й съпруг се обади веднъж. Обадиха се и няколко нейни приятелки от Бостън, но тя като че ли нямаше много приятели. Решеше ли сама да използва телефона, това най-често бе по работа. Джаред водеше дълги, безсмислени, тривиални разговори с няколко от приятелите си, но Бауман никога не си губеше времето да го слуша.
68.
Когато Лио Краснер се върна в апартамента си, телефонният му секретар вече беше записал няколко обаждания в отговор на бележките, които бе разлепил преди не повече от половин час. Той изчака докъм средата на следобеда и се натрупаха общо осемнайсет позвънявания от секретарки и други служители (шестнайсет жени и двама мъже) на „Манхатън Банк“.
Едно по едно той отговори на всички обаждания.
— Проектът ми е на дискета — каза той на първата секретарка, — но компютърът ми се скапа. Това, от което имам нужда, е професионално редактиране, нали разбирате — да се прегледа целият текст, да се отстранят правописните грешки, да се поправят граматическите неточности, такива неща. Трийсет страници.
После уточни, че му трябва за края на утрешния ден. Настоя, че е крайно спешно. Излишно бе да обяснява: кой друг, освен студент в бизнес университет на зор ще се бръкне с триста долара за час работа?
Онази, на която се спря, призна, че няма компютър вкъщи, но изрази готовност да свърши работата по време на почивките и прекъсването за обяд. Обеща да се справи до края на деня.
Уговориха се да се срещнат в кафе-бара във фоайето на „Манхатън Банк“ рано сутринта.
69.
На следващия ден, по целия път до Сентръл Парк, Джаред беше намусен. Двама негови нови приятели от лагера отиваха на видеоигри след края на заниманията всеки ден и този път бяха поканили и него.