Не… Не можеше да му звъни по телефона. Трябваше да го направи лично.
Щеше да бъде още по-трудно заради това, че Джаред бе сърдит на баща си. Раната беше още отворена, болката щеше да бъде силна.
Трябваше да се поразходи.
В щаба се обади Рот и поиска да го свържат със Сара.
— Не е тук — обясни му Папас. — Даже не знам къде е. Току-що й съобщих лоша новина за нейния бивш съпруг. Излезе преди петнайсет минути.
— Ще пробвам да я намеря у тях — каза Рот. — Ако я видиш, кажи й, че сгащихме нашия човек.
— Какво значи това?
— Искам да кажа, че разполагаме със снимка… фотография на Бауман.
— За какво говориш?
Но Рот вече бе успял да прекъсне разговора и започна да набира номера в дома на Сара. Обади му се телефонният секретар и понеже мислеше, че тя е тръгнала за вкъщи, може би да вземе сина си, Рот остави съобщение на секретаря.
Сара седеше в кафето пред сградата на щабквартирата. Очите й бяха зачервени, главата — замаяна.
Питър… мъртъв!
Възможно ли бе това да е съвпадение? Ами ако Бауман бе искал да убие нея, но се бе натъкнал на Питър — Питър, който бе в града и който сигурно е опитвал да дойде у тях…
Джаред. Нима следващият бе Джаред?
Трябваше незабавно да се върне на работа, днес бе изключено да намери време, но някой трябваше да вземе Джаред от летния лагер. Не можеше да помоли Папас — той й трябваше.
Тя влезе в телефонна кабина на улицата и избра номера на Бриа, но прекъсна още преди телефонът да започне да звъни. Бриа беше при родителите си в Олбани. Другата гледачка, Катерин, беше на училище.
И тогава тя позвъни на Брайън.
В малкия немебелиран апартамент Брайън изслуша съобщението, което лейтенант Рот остави на телефонния секретар на Сара.
Значи Лио Краснер не бе блъфирал. Беше му каза, че щяло да бъде направено обаждане. И бе споменал, че е заснел срещата им.
Бауман трескаво мислеше. Утре бе 26-и — годишнината от датата, когато федералните маршали на Съединените щати бяха убили съпругата и дъщерята на Дайсън. Дайсън държеше всичко да стане утре.
Но те имаха снимка.
Знаеха как изглежда.
Сара веднага щеше да го познае. Този развой на събитията беше непредвиден.
Добре, бомбата поне бе вече на място. Да чака до утре би означавало да поеме допълнителен риск акцията да бъде провалена.
Не, този риск не биваше да се поема. Трябваше да изтегли нещата с един ден напред. Дайсън щеше да разбере.
Трябваше да действа незабавно.
И тогава изведнъж телефонът отново иззвъня. Това бе разговор, пренасочен тук от „неговия“ апартамент — мястото, където бе водил Сара. Бауман позна по звъна.
Беше Сара.
— Брайън, моля те. — Гласът й бе на границата на истерията. — Трябва да ти поискам една услуга.
Рот тръшна слушалката в апартамента на Краснер.
— Майната му — изръмжа той, — къде, по дяволите, е Сара? — След това високо попита в пространството: — Дали този тип няма тук покрай всичко останало и факс?
84.
Хенрик Бауман чакаше пред сградата на Детската християнска организация на Западна шейсет и трета улица, облечен в синьо поло, здрави памучни панталони и слънчеви очила.
Джаред излезе и се усмихна, като го видя, после изтича при него.
Бауман спря такси, качиха се и той каза на шофьора да кара към Уолстрийт.
— Къде отиваме? — поинтересува се Джаред.
— Майка ти разреши да се поразходим.
— Но директорът на лагера каза, че трябва да ме заведеш у дома, защото мама не можела да се откъсне от работа.
Бауман разсеяно поклати глава.
— Директорът каза, че мама иска да ме заведеш у дома — повтори озадачено Джаред, — защото се било случило нещо важно.
— Отиваме на разходка — тихо отговори Бауман.
Беше един часът и няколко минути и улиците гъмжаха от хора, излезли по време на обедната си почивка. Макар да изтегляше цялата операция един ден напред, моментът бе подходящ, защото бе обед, а в този период от деня Мрежата работеше с пълно натоварване.
Когато таксито стигна Муур стрийт, той нареди да спрат пред новата двайсет и три етажна сграда, където беше компютърният център на Мрежата.