Това бе отговорът.
Тръбите бяха монтирани в квадратна шахта, която стигаше и до мазето. Пред тях имаше известно пространство… не беше кой знае колко широко, но може би достатъчно.
Тя се наведе и погледна. Подът на мазето се виждаше на три-четири метра надолу. Няколко от тръбите се извиваха под прав ъгъл, за да влязат в широк прашен вентилационен въздухопровод, достатъчно широк, за да екранира движенията й от микровълновия детектор, ако се спусне зад него.
Тя събу обувките си, съблече сакото си и се вмъкна в тясното пространство, държейки се здраво за тръбите.
Плъзна се надолу, спускайки се полека към пода на мазето. На различни места различни тръби се извиваха под прав ъгъл и тръгваха в различни посоки… До пода оставаха около два метра.
Тя бавно и внимателно се спусна долу, избирайки „сянката“ на въздухопровода.
В последния момент краката й стъпиха върху безжизненото тяло на униформен мъж, сгърчено точно под нея, и тя едва не извика от изненада. Изглеждаше като човек от охраната — някой, опитал се да спре Бауман.
След това различи дълга редица натрупани един върху друг сандъци, върху които имаше малка черна кутийка, която проблясваше под ярката светлина.
„Ако ти го виждаш, значи и то те вижда“ — беше казал доктор Пейн.
Но какво бе безопасното разстояние?
Точният окомер не бе от най-силните й страни, но при всички случаи тя беше поне на трийсет метра от устройството.
Сара спря, натисна бутона за предаване на уоки-токито и каза:
— НОКП, НОКП, Кехил… Вече съм вътре. Виждам го. Колко време ми остава?
— Кехил, НОКП. Не знаем. — Беше гласът на Пейн. — Предполагаме, че докато терористът е в сградата, бомбата няма да избухне.
— Добре.
— Агент Кехил, на ваше място не бих се отпускал. Устройството има антена на нивото на пода, покриваща кръгова зона с вероятен радиус от дванайсет до петнайсет метра. По-далеч от петнайсет метра сте в безопасност. Сега… искам бавно да се придвижите напред.
— Колко бавно?
— Не мога да отговоря на този въпрос. Ако сте далече от него, датчикът ще възприема всяко движение като много по-бавно, отколкото ако се изправите до него.
— Кажете ми ориентировъчно някаква скорост!
— Колкото може по-бавно. Признавам, че времето ни притиска, няма съмнение, че някакво предварително заложено време изтича, но ние нямаме никаква представа кога е часът нула. Ще рискувам да ви дам груба оценка: движете се с по-малко от една стъпка в секунда. Нашият анализ показа, че датчикът „забелязва“ движения със скорост около една стъпка в секунда, така че вие се движете по-бавно от това.
— Господи, това е много бавно!
— Дръжте ръцете си „мирно“ — прилепнали отстрани. Не… по-добре ги дръжте скръстени на гърдите. При никакви обстоятелства не ги размахвайте. Датчикът най-лесно забелязва клатения напред-назад като при маймуните. Внимавайте да не предизвикате забележим Доплеров ефект.
— Това пък какво означава?
— Просто… дръжте тялото си колкото може по-неподвижно. Придвижвайте се с опрян до стената гръб. Няколко сантиметра в секунда, не по-бързо. Винаги, когато е възможно, избирайте път, при който между вас и устройството да има някакви плътни масивни предмети — ако има пещ, машини, оборудване — всичко, каквото има там долу. Говоря за неща, непрозрачни в радиообхвата. При изследването на устройството разбрахме, че то работи на малко повече от десет хиляди мегахерца, следователно стени и масивна зидария, бетон и стомана биха играли ролята на доста ефикасен екран.
Сара понечи да тръгне към главното помещение на мазето, но в последния момент спря. Вдигна уоки-токито до устата си, осъзнала, че сега може да го използва за последен път, докато е тук долу, след като се налагаше да върви със скръстени ръце.
— Тук виждам някои големи предмети — каза тя. — Бойлер, редица от… не знам от какво. Но между тях има свободно пространство. Големи пролуки. Няма да мога да се движа през цялото време зад преграда между бомбата и мен.
— Постарайте се — инструктира я Пейн. — Когато се озовете в пролуките, движете се колкото може по-бавно. Това устройство използва обемен датчик.
— Какво, какво?
— Няма значение. Важното е да внасяте минимални изменения в комплекса стоящи вълни чрез максимално бавно придвижване.
— Не разбирам нито дума от нещата, за които ми говорите!