— Добре — съгласи се той.
— Махни бомбата от детето — каза Рот.
— Можеш да го направиш сам — отвърна Бауман и му подаде ключа за белезниците.
Рот взе ключа и свали белезниците на Джаред. Забеляза, че са от типа, широко използван от полицаите — „Смит енд Уесън, модел 100“.
— Сложи сега устройството на седалката до теб — нареди Бауман. — Не се безпокой, аз вече го бях деактивирал.
Рот бързо остави кутията за храна на седалката. Видя, че през китките на момчето минава алена ивица.
Джаред бавно вдигна ръка и внимателно свали лепенката от устата си. Очите му се насълзиха от болка, докато го правеше. После извади парцала.
— Добре ли си? — попита го Рот.
— Не знам — с нещастен глас отвърна Джаред. — Мисля, че да.
— Окей — каза с облекчение Рот. — Слизай сега.
Сара наблюдаваше оставения на празен ход хеликоптер.
— Какво прави Рот вътре, по дяволите? — не се сдържа тя.
— Прехванахме хеликоптера и го принудихме да кацне — обясни й Виджиани какво се бе случило междувременно. — Беше навлязъл в забранена зона. На Рот му хрумна идеята да се качи на борда и да опита да изненада Бауман.
— Господи, надявам се, че знае какво прави.
— Бъди спокойна, знае — увери я Виджиани.
В същия момент Сара видя Джаред да слиза по трите стъпала на спуснатата подвижна стълба и да изтичва към нея. Тя го прегърна с все сила. Той плачеше, а миг по-късно плачеше и тя.
— О, Джаред, милото ми момче!
Пилотът също се приближи и каза:
— Онзи задник по-добре да внимава с машината. Дяволски е скъпа.
— Ти се радвай, че си жив — сряза го Виджиани. — И че не си в затвора.
— Ей — възмути се Хамънд, — нали сключихме сделка? Нали се съгласих да ви сътруднича? По-добре се погрижете да направите това, което обещахте.
Вътре в хеликоптера двамата мъже, останали сами, стояха насочили револвери един срещу друг.
— Сега — проговори Бауман, — понеже аз ще трябва да седна на мястото на пилота, ти ще трябва да свалиш револвера си пръв.
Рот спокойно го изгледа и обясни:
— Ако ме убиеш, нищо няма да спре снайперистите на покрива да те ликвидират. Нали се сещаш?
Бауман кимна.
— Повярвай ми, знам, че живият заложник е по-ценен от мъртвия полицай. Свали револвера.
Рот за миг се замисли дали да не се направи на герой, но чувстваше превъзходството на противника си и знаеше, че Бауман ще го убие само за част от секундата и после ще се опита да се изплъзне на снайперистите. Нямаше как, налагаше се да се довери на инстинкта на Бауман да оцелява.
Свали револвера си и го пусна на пода.
— Сега изпразни джобовете си — нареди Бауман.
Рот се подчини и хвърли на пода няколко дребни монети и връзка ключове.
С непостижима бързина Бауман го удари с дръжката на револвера си по слепоочието, достатъчно силно, за да го изпрати в безсъзнание. Рот се свлече на пода на хеликоптера. Бауман не искаше да го убива, нито дори да го осакатява. Рот наистина му бе по-нужен като жив заложник.
Той закопча с белезниците на Джаред ръката на Рот за дръжката на креслото, скочи на пилотската седалка и огледа пулта за управление. Веднага забеляза, че е по-различен от старите модели, на които се бе учил да пилотира.
Но не забеляза Рот да помръдва.
Не забеляза как клепачите на Рот трепват.
Рот предпазливо отвори очи. Бавно плъзна лявата си ръка, оставена свободна, към колана си и напипа скритото малко джобче, където винаги носеше резервния ключ за белезници.
Не е много известно, но всички белезници използват един и същи универсален ключ. Така че белезниците, с които Рот бе закопчан към седалката — „Смит енд Уесън модел 100“ — можеха безпроблемно да се отключат с ключа на белезниците, които използваше Рот — „Пиърлес“. Рот благодари на съдбата, че не бе преминал на много по-редките „Смит енд Уесън модел 104“, които бяха с повишена сигурност и по тази причина имаха уникален ключ.