— Ако исках да си осигуря убиец или наемник, знам, че опашката на кандидатите щеше да се проточи оттук до Париж — каза Дайсън. — Стрелците под наем са евтини и много на брой. Но такива като вас са доста редки… като зъбите на кокошка. Сигурно не сте страдали от липса на работа.
— Да, търсеха ме.
— Тук пише, че родният ви език е африкаанс. И е добавено, че обикновено говорите с британски акцент.
— Опитвам се.
— Доста убедително. Дявол да го вземе, на колко години бяхте, когато премахнахте Кареро Бланко?
— Моля?
— Луис Кареро Бланко.
— Опасявам се, че това не ми говори нищо.
— Как ли пък не! Луис Кареро Бланко, президент на Испания от времето на Франко. Загинал при бомбен атентат през 1972 година. Баските заявиха, че е тяхно дело, но те всъщност са наели тайнствен непознат. Професионален убиец, който получил половин милион американски долара за изпълнението на задачата. Не бяхте ли вие?
— Бих искал да съм аз — сви рамене Бауман.
Старецът смръщи вежди и леко се помести в инвалидната си количка. Погледна озадачено към Ломакс, после върна погледа си върху Бауман.
— Ако се опитвате да скриете нещо от мен, бих ви посъветвал да…
— Сега аз имам няколко въпроса към вас — прекъсна го Бауман, леко повишавайки глас.
В сивите очи на Дайсън проблесна раздразнение. Чертите му се изопнаха.
— Колко души използвахте в операцията по организиране на моето бягство от Полсмур?
— Това си е моя работа! — остро отговори Дайсън.
— Опасявам се, че не е така. В тази „ваша работа“ пряко съм замесен лично аз и моето благополучие от сега нататък.
Дайсън помисли малко и се отпусна. Обърна се към Ломакс, който късо отговори:
— Двама.
— Само толкова? В това число фалшивият свещеник и човекът на коменданта?
— Само те двамата — раздразнено повтори Ломакс. После наклони въпросително глава към своя шеф, видя Дайсън да кимва и допълни по-спокойно: — И двамата вече са мъртви.
— Отлично — одобри Бауман. — И всички възможни следи са покрити?
— Професионално — поясни Ломакс.
— Да се надяваме в такъв случай — въздъхна Бауман, — че операцията по елиминирането е извършена от по-голям професионалист от онзи, който отговаря за сигурността тук в… как беше?… Аркадия.
Ломакс сви устни в тънка линия. Очите му гневно проблеснаха, лицето му почервеня.
— Вижте какво, дявол да го вземе — намеси се Дайсън с глас, задавен от гняв. — Вие би трябвало да сте ми вечно благодарен… какво говоря, би следвало да целувате земята, по която карам тази количка, затова че ви измъкнах от онази адска дупка.
Бауман бавно се изправи, усмихна се и каза:
— Оценявам съдействието ви, господин Дайсън, но не съм ви молил за него. Предполагам ще разберете, че след като не съм убеден, че сте взели необходимите предпази мерки, за да гарантирате, че няма да бъда проследен, имам правото да откажа да имам повече нещо общо с вас.
— Дори не си го мислете! — извика Дайсън.
— Господин Дайсън, може да се приеме, че сте ме довели тук заради моята опитност в онзи вид работа, който искате да свърша и за вас. Предлагам да се отнасяме с взаимно уважение към професионализма на другия. Сега, ако обичате, разкажете ми как беше подготвена операцията.
И Дайсън му разказа как неговите хора са се свързали с определени служители в Южноафриканската република и са ги подкупили.
Бауман кимна.
— Добре. Ще изслушам вашето предложение. Но отсега ви предупреждавам, че си запазвам правото да не го приема. Отговорът ми ще зависи от естеството на задачата, която искате да ми възложите, и сумата, която сте готов да платите.
Дайсън се оттласна с количката си от писалището толкова рязко, че мастилницата затрака, а вазата от майсенски порцелан се заклати.
— Сериозно ли мислите, че имате голям избор? — попита той. — В момента вие не сте нищо повече от един проклет беглец, издирван по целия свят. И аз съм онзи, който знае къде се намирате.
— Да, знаете — съгласи се Бауман без емоции, след което огледа стаята, в която се намираха. — Същото, разбира се, би могло да се каже и за вас.
Дайсън го изгледа, онемял от ярост. Ломакс забележимо се напрегна и бавно повдигна ръка към скрития револвер, който носеше и който Бауман бе забелязал още в градината.