Той спря за миг и Сара енергично кимна, за да го накара да продължи.
— Коничната глава ще сканира лентата под ъгъл, минавайки първо през новозаписаната информация, после и през тясната ивичка останала информация — тази, която ни интересува, нали? При това положение ние ще четем през равни интервали от време части от нея. Останалото е просто боклук. — Гелман говореше все по-бързо и по-бързо, с нарастващ ентусиазъм. — Въпросът е как да се отсее житото от плявата, ако се сещате какво говоря. Как да отделим звука, който ни трябва, от другия, който ни пречи. Е, има само един начин и той е да се напише програма, която разделя едното от другото, така ли е?
— Така.
— Добре, да видим как става това. Аз знам разстоянието и времето между частите от лентичката, която ни интересува — където е записана последователност от магнитни импулси. От скоростта, с която се върти възпроизвеждащата глава, мога да изчисля този разделящ интервал, който, впрочем, определя онова, на което казваме „периодичност“. Съобщавам на компютъра какво търся и го инструктирам да извлича през равни интервали сигнали с определена продължителност. Въвеждам в него снетата от коничната глава цифрова картина на магнитната информация, използвайки специално оборудване — възпроизвеждащ магнетофон с конична глава, който преобразува аналоговия сигнал в цифров. Това по същество е технологията, заложена в компактния диск и цифровата аудиолента, нали? Е, всъщност е модифициран CD-плейър, способен да чете и възпроизвежда възстановената аудиолента, като че ли е цифрова лента с висока плътност на записа.
— Вижте — не издържа Сара, — компютърните трикове не са най-добрата ми област и точно заради това съм при вас. Да разбирам ли, че не е изключено да сте в състояние да възстановите изтритата лента?
— Да, точно така.
— Колко време може да ви отнеме?
— Самият процес може да приключи и за няколко часа. Но ако трябва да се подходи правилно, една седмица подготовка вероятно ще…
— Окей. Бих желала да наема услугите ви на експерт срещу хонорар. Ще можете ли да получите някакви резултати за два-три дни?
— Три дни? — смая се Гелман. — Хм… теоретично да, но…
— Това би било чудесно — приключи Сара. — Благодаря ви.
15.
Бауман се събуди с пулсиращо главоболие, целият плувнал в студена пот. Лененият чаршаф под него беше мокър, сякаш някой го бе обливал с ледена вода. Той дръпна тежките завеси, за да пусне в стаята ярката утринна светлина. Погледна надолу към Авеню де Портюге, после нагоре към небето и прецени, че трябва да е към осем или девет часа. Днес го чакаше много работа.
Седна за няколко минути на ръба на леглото и започна да масажира слепоочията си, за да отстрани болката. Главата му още се въртеше от кошмарите, които го бяха измъчвали. Беше сънувал, че е обратно в дупката — онази черна килия на ужасите.
Беше понесъл боя — жестокото налагане с тръстикова пръчка, докато си завързан с разпънати ръце и крака за трикракия „кон“, в присъствието на безучастния затворнически лекар. Но дупката или „бомбата“, както я наричаха някои, беше най-лошото място в Полсмур — влажно ужасяващо подземие, което бе изпило всичката му сила и едва не го бе докарало до полуда. Дупката бе мястото, където те завличаха за наказание след сбиване в двора, за удар на бур, а понякога и без по-сериозна причина от тази, че старшият надзирател не е харесал лицето ти. Както и да е, той бе прекарал общо не повече от един месец в нея за всичките години, които бе излежал в Полсмур. Освен другото, хвърлянето в дупката означаваше още престой в единична килия с голи циментови стени, наказателен режим от царевична каша, рядка супа и пак каша.
Нямаше цигари, нямаше вестници, нямаше писма и посетители. Нямаше радио и телевизия. Нямаше никакъв контакт с външния свят, никаква възможност, макар и за малко да излезеш от гадната, вмирисана, неосветена килия, чиито стени като че ли с всеки изминат ден се доближаваха все повече една до друга. Единственото възможно нещо там бе да живееш като животно в клетка, чиято единствена забележителност бе отворената клозетна дупка в пода, от която се разнасяше вонята на собствените ти изпражнения.
Но защо му се присънваше този сън сега? Какво означаваше това? Дали подсъзнанието му не отказваше да приеме, че той вече е на свобода? А може би съзнанието му разглеждаше живота на друго, много по-висше ниво, на което той още не бе излязъл от затвора?