Реакцията не се забави — беше бърза, но сдържана. Изненадата се прояви в разменени шепнешком реплики, последвани от мрачна тишина.
Центърът за борба с тероризма — самото му съществуване до неотдавна бе една от най-стриктно охраняваните тайни на ЦРУ — бе основан през 1986 година, за да ликвидира все по-обезпокоителната неспособност на правителството да реагира адекватно на засилващата се вълна от международен тероризъм.
Идеята за създаването му бе проста: да се даде възможност на близо дузината агенции в рамките на американското правителство — от ФБР до Държавния департамент и от Пентагона до Сикрет сървис — да концентрират на едно място разузнавателната информация, постъпваща от цял свят, с цел да бъдат ефективно координирани всички усилия, насочени за борба с тероризма.
Обикновено оперативките се провеждаха три пъти седмично в 8:45 сутринта. Сегашната обаче бе обявена за 7:30 — най-ранният час, когато би могло да се съберат всички служители.
Ситуацията още не беше кризисна, но не бе и далеч от това.
Пол Морисън бе събуден в четири и половина сутринта от дежурния в Центъра, който на свой ред бе алармиран по спешност от заместник-директора на сектор „Телекомуникации и компютърна обработка“ към АНС, във връзка със съобщение, получено по каналите на електронното разузнаване и нуждаещо се от нечие незабавно внимание. Когато Морисън бе влязъл в кабинета си в Центъра, на бюрото му вече го чакаше разпечатка на прехванат телефонен разговор, изпратен по засекретената факс линия от АНС.
АГЕНЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ
СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
СТРОГО СЕКРЕТНО, КОД „УМБРА“
ДОСИЕ: TCS-1747-322
ДО: Д/СТКО, ЗД/СТКО, Д/АНС
СЪДЪРЖАНИЕ: СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕХВАНАТ КОДИРАН РАЗГОВОР. РАЗПЕЧАТКА НА ПЪЛНИЯ РАЗШИФРОВАН ТЕКСТ.
ГЛАС 1: … Господин Хайнрих Фюрст (Фърст?) прие предложението за продажба.
ГЛАС 2: Така ли? Отлично. Кога (…) оперативната квартира в Ню Йорк? (провал в приемането)
ГЛАС 2: (провал в приемането) ли е обектът?
ГЛАС 1: Уорън Елкинд (пропусната дума)… атън Банк включително (провал в приемането).
ГЛАС 2: О, добре. Значи той има сериозни намерения по въпроса?
ГЛАС 1: Наел е професионалист.
ГЛАС 2: Не се и съмнявам в това. Виждал съм досието на въпросния тип. Вероятно най-умният (трисекундна пауза)… хм, жив…
ГЛАС 1: … глупавите не оцеляват…
ГЛАС 2: … знам. Но съм загрижен… какво ще стане, ако той се окаже неудържим? Искам да кажа, че той едва ли е, по-скоро не е напълно управляем.
ГЛАС 1: … свърши работата.
ГЛАС 2: Без да оставя следи?
ГЛАС 1: За него ще се погрижат.
ГЛАС 2: Ясно. Не се съмнявам. Но ние… нас нали няма да ни свържат със случилото се? Защото да унищожиш Уолстрийт… хм, нали видя какво стана с акцията в Световния търговски център и атентата в Оклахома Сити? Не се успокоиха, докато не намериха хората. Ако се разкрие по някакъв начин, че сме замесени…
ГЛАС 1: … не може да стане. Шефът знае какво прави.
СТРОГО СЕКРЕТНО, КОД „УМБРА“
— И така — прочисти гърлото си Хойт Филипс. — Тук може да има нещо, но може и да няма.
— Не знам дали двамата четем един и същи документ — изумено възкликна жената срещу него от другата страна на дългата заседателна маса. Казваше се Маргарет О’Конър и бе дребна, енергична, трийсет и четири годишна жена с късо подстригана кестенява коса, лице обсипано с лунички и изненадващо плътен глас. Тя беше офицер за връзка с Бюрото за разузнаване и изследвания към Държавния департамент.
Филипс повдигна гъстите си бели вежди и предупреди:
— Хайде да не правим от мухата слон, приятели. Това, с което разполагаме, е запис на двама души, разговарящи по заобиколен начин…
— Хойт… — прекъсна го симпатичен негър малко над четирийсетте, в син костюм и очила с рогови рамки. Казваше се Ноа Уилки и беше офицер за свръзка с ФБР, командирован тук, в Лангли, вече от седем месеца. — Неоспоримо е, че те имат предвид терорист… „Вероятно най-умният жив“… нает от човек, за когото може да се предполага, че е техният „шеф“. Те очевидно се страхуват, че този тип може да не е „напълно управляем“, което означава, че той действа от тяхно име, за да изпълни задачата, за която са го наели.