— Ноа — търпеливо обясни Филипс, — ако познаваш добре начина, по който АНС подава информация, сигурно си наясно, че до нас винаги стигат откъслечни фрази от телефонни разговори, които неизменно звучат по-страшно, отколкото в действителност. За бога, не знаеш ли, че когато някой студент от МТИ, прекарващ ваканцията си из кръчмите на Виена, се обади на приятеля си в Лондон и спомене думата „бомба“, като например „… снощи се натрясках и сега главата ми е като бомба — готова да експлодира“, това задейства някакъв компютър някъде и в резултат те измъкват посред нощ за ушите от леглото?
Заместник-директорът Морисън гледаше началника си и се питаше дали Филипс наистина не дава пет пари за прехванатия разговор, или просто клати стола на заместника си по някакви свои съображения. Всъщност сам директорът бе одобрил идеята на Морисън това съвещание да се проведе час и четвърт по-рано от обикновено, но може би Филипс сега се опитваше деликатно да се дистанцира. Възможно ли бе да смята разговора за невинен? Или просто правеше стойки?
— Хойт — тихо се обади Морисън, — струва ми се, че си заслужава да погледнем на нещата малко по-сериозно. В записа се споменава „обектът“ и почти няма съмнения, че това е „Манхатън Банк“. Двамата обсъждат възможността „работата“ да бъде свършена, без да се оставят следи. Опасяват се да не бъде разкрито, че са замесени. Споменават за „унищожаване на Уолстрийт“…
— Любопитно, какво точно би могло да означава това? — намеси се Уейн Картър, офицер за свръзка с РАМО.
— Не знам. Честно казано това може да е само преносен израз — призна Морисън. — Но те самите правят паралел с експлозията в Световния търговски център и атентата в Оклахома Сити.
— Знаем ли кои точно са тези двамата? — Въпросът на Маргарет О’Конър беше към офицера за свръзка с АНС, Боб Холпърн.
— Не, не знаем — отговори Холпърн. — Записаният фрагмент е привлякъл вниманието на нашите крипита заради необичайния алгоритъм на зашифроване. Никога не били виждали нещо подобно.
— Е, добре, поне разполагаме с име — обади се служителят от Оперативно управление на ЦРУ, Ричард Джарвис. — Името на терориста, нали? Хайнрих Фюрст? Това е страшно много в сравнение с други случаи.
— Това е кодово име — поясни Морисън. — И не намерихме нищо подобно на него в нашите бази данни.
— Дявол да го вземе! — не се сдържа някой.
— Германец — подсказа Ноа Уилки. — Дали да не направим справка в архивите на ЩАЗИ. — Досиетата на вече несъществуващата източногерманска тайна разузнавателна служба ЩАЗИ бяха иззети след падането на берлинската стена и сега бяха притежание на западните служби, най-вече на Германската разузнавателна агенция. В архивите имаше информация и за терористи, подкрепяни навремето от източногерманците.
В този момент Маргарет О’Конър зададе въпрос към всички:
— Добре, кой е най-умният жив терорист?
— Карлос Чакала — подсмихна се един от аналитиците на ЦРУ.
— Не, той е само най-небрежният жив терорист — възрази друг, без да скрива пренебрежението си.
Легендарният Карлос — с истинско име Илич Рамирес Санчес — бе в основата на няколко от най-ужасяващите терористични актове през 70-те години, но въпреки страховитата си репутация всъщност бе един престорено сантиментален тип, пристрастен към жените и алкохола. Напълнял до неузнаваемост и престанал да действа, той бе прекарвал дните си като заклещено без изход животно в занемарен апартамент в Дамаск. Краят бе дошъл през август 1994 година, когато французите го бяха отвлекли от Судан и го бяха натикали в подземна килия на затвора „Льо Санте“ в Париж.
— Истинският въпрос — уточни Джарвис от ЦРУ — е кои са най-опитните терористи от онези, които познаваме, за които не знаем къде се намират в момента?
— Да, това е проблемът — съгласи се Морисън. — Най-опитните терористи, за които знаем. Защото за наистина най-добрите — онези, които като сенки не са оставяли следи — ние сигурно все още нямаме досиета. И всъщност каква е дефиницията на думата „терорист“? Кой е терорист? Онзи, който изработва бомбите на ИРА? Кадафи? Някой от мнозината Абу: Абу Нидал, Абу Абас, Абу Ибрахим? Или цяла страна като Сирия например?
— В случая очевидно става дума за отделен човек, при това мъж — каза О’Конър. — Някой, за когото са знаели, че е свободен и може да поеме поръчката. Може би някой от компютърните гении ще използва DESIST, за да състави списък на известните терористи с психологически профили и всичко съществено за тях. — DESIST беше доста тромавата за използване база данни на ЦРУ, в която бяха въведени всички факти за терористичните операции.