Уилки кимна.
— В наше време всеки е за продан. Идеологията понякога удобно се забравя. Единствените терористи, които можем да отхвърлим, са мъртвите или излежаващите присъда. И дори това оставя вратата широко отворена, защото какво бихме могли да кажем за терористите, за които нищо не сме чували и които правят първите си удари?
— И все пак онази забележка за „най-умния жив“ — възрази Уилки. — Не можеш да наречеш някой новак „най-умния жив терорист“, нали така? А и кой би наел дебютант? Според мен няма съмнение, че става дума за човек с репутация. Не казвам, че задължително трябва да имаме материал за него — или защо не за нея — но това при всички положения е човек с опит.
— Важно съображение — призна Тейлър. — Само дето с нищо не ни помага. Защо тогава не опитаме да подходим от другата страна: от обекта. „Манхатън Банк“.
— Ако това е обектът. Може да е. Но може и да не е.
— И това е вярно. Но ако сложим под микроскопа и банката, и Елкинд? Да видим дали няма да издърпаме някоя нишка от кълбото. Ще проверим всичките международни операции с участието на банката. Ще се поинтересуваме има ли врагове Елкинд. А той може да има врагове, за които не подозира. Ще разровим всичко, с което разполагаме.
— Ей… усещам, че говориш сякаш очакваш да ти помогна в това. Само че аз си имам работа на пълен работен ден. Забрави ли? Ти сам ме избра за нея.
— О… нямах предвид теб, Ноа. Имаме много хора за работа като тази. Но ти можеш да ни държиш в течение на нещата и да ни се обаждаш, когато получите нещо по-интересно. Не знам, за ЦРУ това може и да не заслужава интерес, но от друга страна, ЦРУ си е ЦРУ, от тях не можеш да очакваш кой знае какво. — Той се ухили. — Благодаря ти, че дойде при мен с тази история. Готов съм веднага да призная, че не бих бил съкрушен, ако хванем онзи задник преди ЦРУ да се усети.
21.
След вечеря Сара се качи горе, за да целуне Джаред за лека нощ. Той лежеше в леглото, държеше плюшеното мече Хъкълбери и четеше биографията на прочутия бейзболист Сатчел Пейдж. Напоследък рядко гушваше мечето — беше започнал да гледа на това като на детинщина.
— Това адаптация за деца ли е? — попита Сара.
— Не, за възрастни е. — Той отново подхвана четенето. След малко вдигна очи към нея и притеснено попита: — Какво има?
— Нищо — каза Сара. — Качих се само да ти кажа лека нощ.
— О… лека нощ. — Той й подаде бузата си за целувка.
— Защо ми се струва, че вече си я чел?
Джаред я изгледа неразбиращо, после попита:
— Да, защо?
— Всичко наред ли е?
— Да — отговори той и пак заби поглед в книгата.
— Ще ми кажеш, ако има нещо, нали?
— Да. — Пак не я погледна.
— Заради уикенда е, нали? — досети се изведнъж Сара. След два дни беше събота, а това означаваше ден с баща му.
Джаред продължаваше да чете, сякаш не я бе чул.
— Тревожиш се за събота — настоя тя.
Едва сега той я погледна.
— Не. — Устните му бяха леко извити от сарказъм. — Не се „тревожа“ за събота.
— Но не я очакваш с нетърпение?
Въпросът й го накара да се поколебае.
— Не — призна той тихо.
— Искаш ли да поговорим за това?
— Не, не ми се иска. — Каза го още по-тихо.
— Не искаш ли татко да дойде тази събота? Не е необходимо да правиш онова, което не искаш, нали знаеш?
— Знам… Не знам. Няма нищо. Само… — гласът му заглъхна, — защо той винаги се държи така?
— Защото си е такъв. — И двамата разбираха, че тази фраза не обяснява нищо. — Всички ние понякога не знаем какво правим, а татко…
— Да, знам. Той просто си е такъв. — Джаред решително заби поглед в книгата и добави: — Но да знаеш как мразя това.
22.
Може би най-голямата трудност в борбата с тероризма е да решиш какво да игнорираш и на кое да обърнеш специално внимание. Изправен си пред камара разузнавателни данни и повечето от тях са шум в системата: разговори в леглото, прехванати телеграми, слухове. Деветдесет и девет процента от тази информация е напълно безполезна.
От друга страна, последствията от игнорирането на някоя невинна забележка могат да бъдат невъобразими. Всеки професионалист в разузнаването, отхвърлил следа и позволил макар и несъзнателно това да доведе до изпълнението на терористичен акт, може да бъде обвинен и морално, и професионално за смъртта на човешко същество… или за гибелта на стотици хиляди.