Портиерът първо я погледна бегло, после се взря в нея с вече изострено внимание, наклони глава и прехвана погледа на един от дежурните от хотелската служба за сигурност — жена, седнала в голямо удобно кожено кресло, преструваща се, че е зачетена в „Бостън Глоуб“.
Тя леко помръдна вежди, колкото да покаже, че и нейните подозрения са събудени, но след това се усмихна и едва забележимо сви рамене, сякаш казваше: „Нека върви, не можем да сме сигурни“.
Администрацията на „Четирите сезона“ правеше всичко възможно, за да обезсърчи момичетата на повикване, но в съмнителни случаи като този беше много по-препоръчително да се направи пропуск, отколкото да бъде оскърбен обикновен посетител на хотела.
Така че блондинката влезе в чакащия асансьор, качи се на седмия етаж и отвори стая 722 със собствен ключ.
След двайсетина минути добре облечен мъж над петдесетте отключи същата врата. Макар да не привличаше вниманието с мъжка красота, той бе белязан с благородната патина на успеха.
Лицето и ръцете му бяха силно загорели, сякаш често бе седял на борда на яхта във водите на Сейнт Барт — което си беше самата истина, косата му бе побеляла и старателно вчесана. Носеше добре ушит син блейзър и скъпа връзка, а обувките му бяха излъскани до блясък.
Той влезе в стаята малко неуверено и се огледа, но единственото свидетелство, че вътре има жена, бяха дрехите, старателно подредени на облегалката на стола. Вратата на банята бе затворена. През тялото му премина тръпка на сладостно очакване.
В геометричния център на грамадното легло беше оставен плик, на който бе изписано името му. Бележката вътре изброяваше няколко прости за изпълнение неща, които той веднага се залови да изпълнява.
С треперещи пръсти остави куфарчето си на писалището и започна да се съблича, захвърляйки първо сакото си, а после панталоните както попадне на сивия килим до леглото. Несръчно разкопча ризата и изу копринените си боксерки с извезан върху тях монограм. За миг се сепна и погледна да види дали завесите на прозорците са дръпнати. Някой се бе погрижил за това. Кой друг, освен жената, разбира се. Беше помислила и за най-малката подробност.
Мъжът коленичи гол в ъгъла на стаята и членът му запулсира — горд, набъбнал и зачервен.
В този момент се отвори вратата на банята.
Той не се обърна да погледне жената — беше му заповядано да не го прави. Обута в черни лачени боти с високи токчета, блондинката се извиси над него. Тялото й изцяло бе скрито под плътно прилепнал комбинезон от черна лъскава материя. Черните й ръкавици стигаха до лактите, а маската върху лицето й беше от тънка черна кожа.
Без да проговаря, тя с плавни движения завърза очите му, после леко го погали, за да го успокои, мушна скритите си в ръкавици ръце под мишниците му, помогна му да се изправи и го насочи към леглото, където той отново коленичи, притискайки възбудения си пенис в матрака.
Тя с щракване заключи ръцете му в белезници и едва сега проговори за пръв път:
— Време е за качулката. — Гласът й бе сипкав конраалт.
Той дълбоко пое дъх. Трепереше. Чувстваше я да се извисява над него, усещаше миризма на кожените й ръкавици и боти.
Тя свали превръзката му и сега той можа да я види.
— Да, господарке — прошепна мъжът плахо като дете.
Качулката също бе от кожа, направена така, че да прилепва плътно до лицето, и бе обрамчена с гумена лента. Нямаше отвори за очите или устата, а само две малки дупчици за дишане през носа. Очите му изплашено се разтвориха, когато видя колко зловещо изглежда този аксесоар. Тя я сложи върху главата му — тежка, студена и задушаваща — и той се разтрепери от ужас и възбуда.
Жената щракна около врата му и нашийник и го завърза за леглото.
Мъжът беше в плен на сладостен страх. Ледената буца на ужаса се бе заклещила в стомаха му. Идеше му да повърне, но го беше страх, че ще се задуши.
Дишаше с мъка. Отвори уста, забравил за миг, че с качулката на главата си може да диша само през носа, и изпадна в паника.
Захленчи и се опита да изпищи, но не успя.
— Бил си лош! — скара му се тя. — Харесва ми да те гледам, но ти си бил лошо момче.
„Успокой дишането си! — заповядваше си той. — Ритмично, равномерно! Дишай само през носа!“ Но паниката беше прекалено силна и устояваше на всичките му опити да овладее тялото си. Той рефлекторно отвори пак уста, но устните му докосваха само гумираната вътрешна повърхност, вече топла и влажна. По лицето му се стичаха струйки пот и гъделичкайки го, влизаха горещи и солени в устата му. Дори когато най-сетне съумя да си наложи да диша само през носа, поемайки миришещия на кожа въздух, той съзнаваше, че е на самия ръб изцяло да загуби контрол.