Тейлър кимна все така със затворени очи.
— Ами… неговият приятел Ед Уилсън в момента излежава дългосрочна присъда във федерален затвор, но Търпил все още е на свобода. Според досието му той има пръст в редица убийства в Африка и опит за държавен преврат в Чад през 1987. Жив е, крие се някъде и има всички указания да бъде смятан все още за активен.
Тейлър отвори очи и намръщено погледна тавана.
— Може би.
Виджиани отбеляза нещо в бележника си.
— Най-сетне трябва да спомена за всички тренировъчни лагери в Източна Германия — те може вече и да са история, но някои от хората, обучавани в тях, все още са на пазара. Проблемът е, че за тях практически не разполагаме с нищо.
— Свързахте ли се с германците? — попита Тейлър.
— Работя по въпроса — обади се Улман.
— Добре — каза Тейлър. — Склонен съм да поразровим около Търпил и около всички обучени в Източна Германия, за които научим нещо. Кажете на хората да продължават да търсят. Крис, какво излезе от търсенето в базата данни за Уорън Елкинд?
Виджиани смачка фаса си в големия кристален пепелник, който взе от бюрото на Тейлър, после разказа набързо биографията на Елкинд, подчертавайки безкористната му работа за добруването на Израел.
— С изключение на това, за съжаление няма много друго — завърши тя. — Но имаме агент в Бостън, който току-що е завършил пълно претърсване на базата данни, интересувайки се от всичко около Уорън Елкинд.
— Така ли? И с какво се занимава той?
— Организирана престъпност, мисля. И не е „той“, а „тя“.
— Как се казва?
— Кехил, ако съм запомнила правилно. Сара Кехил.
— Знам я. Свърши голяма работа по Локърби. Експерт по антитероризъм. Питам се защо ли рови около Елкинд. Хм… Искам да говоря с нея. Извикайте я тук. А междувременно, защо не се приберете, за да поспите?
26.
Рано на следващата сутрин, след като Питър взе Джаред за през деня, Сара се качи в колата и отиде на работа. Откакто визитите на Питър бяха зачестили, Сара почти всяка събота ходеше до офиса. Всъщност този път имаше и изостанала работа, а беше готова на всичко, само и само да намери някакви улики срещу убиеца на Валери.
Оказа се, че не е необходимо.
Когато пристигна на работа, я чакаше записаното от телефонния секретар обаждане от Тед Уилямс. Тя го изслуша и веднага замина за отдел „Убийства“.
— Какво научихте? — започна тя още от вратата.
— Опръскване — каза Теди и поясни, че става дума за понякога невидими с просто око пръски от кръвта на жертвата по дрехите на убиеца.
— По-точно?
— Спортно сако, което намерихме в огромен дрешник, принадлежащ на един тип, известен като Боби Хигинс Сладкия.
Сара се облегна на стената и затвори очи. Призля й.
— Сладкия?!
— Боби Хигинс Сладкия живее в голяма къща в Молдън с поне четири съпруги. Мисля, че три от тях са сестри. Всяка си е сложила измислена от него татуировка под пъпа.
— Звучи ми като дамгосване на добитък. И кой е той?
— Нещо като непостоянен приятел на жената, която е била „мадам“ на твоята Валери. Мускул за отстраняване на проблеми.
— Съмнявам се.
— Валери е лъжела мадам и тя го е знаела.
— Може и да го е знаела, но много се съмнявам, че ще стигне дотам, че да наеме някакъв сводник да пречука Вал. По информация ли действахте?
— Отидохме с рутинен ордер за обиск, издаден въз основа на телефонните разговори на мадам. Твоят „бивш“ пръв забеляза уликата. Сако в бяло и златно, чиито ръкави на пръв поглед изглеждаха леко замърсени.
— Направихте ли ФГМ-тест? — Имаше предвид изследване за ензима фосфоглукомутаза.
— Пълно съвпадение с кръвта на Вал. Но ако си мислиш, че е опит за подхвърляне на улики, ще допълня, че той няма никакво алиби. Виновен е, та дрънка.