— Искате от мен да разбия живота си, да си събера багажа и да се преместя от Бостън за седмици, а може би и месеци. Окей, добре. Но да работя тук? Във Вашингтон? Че защо не отворим офис в Алтуна?
— Моля? — попита Тейлър. Стори му се, че не е чул добре.
Агенти Улман и Виджиани наблюдаваха размяната на тези реплики с интерес, като зрители на корида.
— Ако терористичният акт се планира за Ню Йорк, трябва да бъдем в Ню Йорк. Представете си например, че решите да обявите общо издирване. Това предполага въвличането на огромен брой хора. А това означава тясно сътрудничество с нюйоркската полиция. Лудост е да разпореждаме от Вашингтон.
— Сара, всичките ни ресурси са тук, компютрите, средствата за тайна комуникация…
— За бога, та аз самата имах надеждна връзка с Бюрото още докато бях в Джаксън, Мисисипи, веднага след като завърших школата за агенти. Не ми казвайте, че това е невъзможно да се направи в Ню Йорк. Няма да повярвам.
— Това означава да се установи секретен център на оперативно управление на Федерал Плаза 26 — заключи Тейлър.
Федерал Плаза 26 бе адресът на Управлението на ФБР в Ню Йорк.
— Тогава ще е по-добре да поместим обява на цяла страница в „Ню Йорк Таймс“ — възрази Сара.
— Моля?
— Ако искате тайна, забравете за Федерал Плаза 26. Трябва да изберем друго място в града.
— По думите ти разбирам, че приемаш да участваш.
— При няколко условия.
Виджиани укорително поклати глава. Улман заби поглед в бележките си.
— Например?
— Ще работим отделно от другите.
— Това е невероятно скъпо.
— Какво чак толкова му е скъпото? Трябват ни няколко засекретени телефона. В нюйоркския офис и без това едва ли ще има всичко, от което ще се нуждаем.
— Добре. Смятам, че оттам все ще могат да ни предложат нещо. Какво друго?
— Искам да привлека двама души в групата. Единият е мой приятел от групата по организираната престъпност. Казва се Кен Олтън. Той е компютърен гений и уменията му могат да ни бъдат полезни.
— Съгласен — каза Тейлър. — Другият?
— Аликзандър Папас.
— Алекс Папас? — поиска да се увери Тейлър. — Че той не се ли пенсионира преди няколко години?
— Всъщност миналата година.
— И според теб той ще иска да се върне на служба?
— Бих могла да опитам да го придумам — сподели Сара, — но според мен той просто ще се вкопчи за този шанс. Привлякоха го за ТРЕЙДБОМБ. — Това беше кодовото наименование на Бюрото за операцията по разследване на експлозията в Световния търговски център.
— Хм… това е доста необикновено, но предполагам, че може да се уреди. Добре. Значи участваш?
— Да — въздъхна Сара. — Участвам.
— Отлично. Какво ще кажеш сега, ако ти възложа да ръководиш операцията?
31.
Не е трудно да се намерят компонентите на сложна бомба. Точно обратното: съставните части на запалката, проводниците и всичко, необходимо за електромонтажната работа, могат да се купят от всеки магазин за електронни части. Експлозивите и капсул-детонаторите пък са на разположение на повечето строителни площадки.
Но самият взривяващ механизъм — устройството, което задейства бомбата в определен момент или при определени условия — е много по-деликатно нещо. Твърде често неговата конструкция е уникална за всяка бомба и истината е, че за конструирането на надежден запалителен механизъм се изискват специални умения. Поради тази причина повечето терористи по-скоро биха се захванали да правят сами леките си коли, отколкото да сглобяват запалителните механизми на своите бомби. Какво да се прави, човек не може да бъде експерт по всичко.
Бауман пристигна в малкото индустриално градче Ю — разположено в промишления пояс югозападно от Лиеж — по изгрев, точно както беше планирал. Собственикът на магазин за канцеларски стоки го упъти как да намери многоетажния модерен комплекс, в който се намираше „Carabine Automatque Liege“ (CAL) — дребен производител на бойно огнестрелно оръжие, който, макар отдавна да се бе пренесъл в Ю, все още съществуваше под старото си име. Въпреки че бойното въоръжение изобщо не го интересуваше, Бауман си бе уредил предварително среща с търговския директор Етиен Шарейрон.
Беше го направил съвсем лесно. Представяйки се по телефона като Ентъни Рис-Дейвис, англичанин, Бауман бе обяснил, че е доставчик на муниции за „Роял Орднанс“ — основен производител на ръчно и малокалибрено огнестрелно оръжие за нуждите на британската армия. Бе добавил още, че се интересува от военната история, че ползва годишния си отпуск и че прави обиколка на останалите в историята белгийски местности, където са се провеждали знаменити сражения. Но като всеки бизнесмен обичал да смесва бизнеса с удоволствията, затова решил да се отбие и да се запознае с мосю Шарейрон, с цел да обсъдят съвместно възможностите за общ бизнес с „Роял Орднанс“. Обяснението за бизнесмен в почивка щеше да оправдае появата му в не съвсем официално облекло.