— Да — въздъхна Шарейрон и седна зад писалището си. — Чудесно е да те видя пак! — Той беше смел, сърдечен и видимо изплашен. — Но нещо не разбирам. Ти… хм, да не би слухът за смъртта ти да е бил дезинформация, а?
Бауман кимна, създавайки впечатлението, че му е много приятно най-сетне да сподели тази тайна със стария си боен другар.
— В такъв случай „Рис-Дейвис“ е само за прикритие, нали така?
— Именно — потвърди Бауман.
След това разказа на белгиеца една импровизирана в момента, макар и напълно правдоподобна история на бягството си от Южна Африка в Австралия и накрая в Англия, и пълната с деликатни тайни работа за някакъв шейх, живеещ в Лондон.
— Та този мой клиент ме помоли да се захвана с изпълнението на свръхсекретен проект — продължи той и обясни за запалителния механизъм.
— Но… — объркано протестира Шарейрон, — но аз не съм се докосвал до тези неща от години.
— Е, предполагам, че това е като да караш велосипед — каза Бауман. — Научиш ли се, никога не се забравя. А и според мен технологията не се е променила значително.
— Да, но… — Гласът му заглъхна и той започна да си записва изискванията на Бауман.
— Релето — каза Бауман — трябва да е свързано към джобен пейджър. Когато пейджърът получи сигнал, това трябва да включи релето, чиито контакти ще затворят веригата между батерията и капсул-детонатора.
— Не се ли предвижда възможност за блокиране на включването?
— Да, но аз искам електронният таймер да се задейства автоматично, ако не е блокиран.
Шарейрон, чието душевно равновесие най-сетне се бе възвърнало, сви рамене с безразличие.
— Има още нещо — допълни Бауман. — В механизма трябва да бъде вграден микровълнов датчик, който да взриви бомбата, ако някой се приближи до нея.
Шарейрон отново кимна, но изви вежди в умерена изненада.
— Ще ми трябват три броя — заключи Бауман. — Един за изпитания, а другите два ще ми бъдат изпратени поотделно.
— Да, разбира се.
— Сега да поговорим за цената.
— Да — каза белгиецът, пресметна нещо набързо и обяви значителна сума в белгийски франкове.
Бауман не скри изненадата си. Запалителните механизми с подобно ниво на сложност вървяха по десетина хиляди долара броя и изобщо не му се харесваше някой да опитва да го лъже.
— Не знам дали разбираш — обясни Шарейрон, — че основната трудност е в набавянето на пейджърите. Трябват три и всички те трябва да бъдат купени в Съединените щати. Предполагам знаеш колко сложно е това: всеки пейджър върви с телефонен номер и подробна регистрация. Те трябва да бъдат купени тайно. А понеже аз определено не бих желал фабричният номер на пейджъра да бъде проследен обратно през компанията, която ще го поддържа, до мен, ще се наложи да закупя няколко и да направя съответните модификации в тях.
— И все пак за стар приятел… — добродушно намекна Бауман. Пазаренето в този бизнес бе нещо нормално и той знаеше, че белгиецът го очаква.
— Хайде, мога да сваля до петнайсет хиляди на парче. Но под тази цена усилието вече не си струва риска. Ще ми се наложи лично да пътувам до Ню Йорк, за да ги купя, така че трябва да включа и цената на пътя. Освен това ти искаш от мен да свърша цялата тази работа за толкова кратко време, че…
— Добре — въздъхна Бауман, — споразумяваме се на четиридесет и пет хиляди американски долара. Не… нека закръглим на петдесет.
Двамата си стиснаха ръцете. За пръв път Шарейрон изглеждаше успокоен. Бауман отброи двайсет и пет хиляди долара и ги сложи на бюрото.
— Другата половина ще изплатя, когато дойда пак след седмица. Има ли някъде празен склад в предградията, където бих могъл да направя изпитанието?
— Разбира се — отговори Шарейрон. — Но мисля, че трябва да се договорим за още нещо.
— О?
— За още петдесет хиляди американски долара мога да ти дам гаранция, че нищо за общото ни минало няма да стане известно.
— Петдесет хиляди? — повтори Бауман, сякаш обмисляше идеята.
— И тогава… — Шарейрон плесна ръце, — миналото изчезва, ей така.
— Ясно — каза Бауман. — Сега искам ти да разбереш нещо. Разполагам с много връзки в полицията. Според мен, договорихме се за доста изгодна за теб цена, с не лоша премия към нея. Но не искам да чувам, че дори и най-незначителната подробност от нашия разговор, да не говорим за моето минало, е излязла извън стените на този офис. Подчертавам — нито дума. Оставям на твоето въображение последствията за теб и семейството ти.