Много висок, слаб и добре изглеждащ мъж около четиридесетте й се представи като Хари Уитман — ръководител на Смесената група за борба с тероризма. Беше облечен в летен костюм цвят каки, носеше задължителната бяла риза и — това бе единственото забележително нещо в него — яркозелена вратовръзка.
— Значи ти си Сара Кехил — каза той. — Добре дошла.
— Благодаря.
Кабинетът му бе доста икономично украсен с малка, надписана снимка на Хувър — не особено окуражителен знак, реши Сара — и, кой знае защо, голяма официална снимка на Джордж Буш в позлатена рамка, подпряна под наклон в края на бюрото му. Буш бе напуснал Белия дом преди години. Това вече определено не беше добър знак.
— Ти и останалата част от специалния екип ще бъдете изнесени оттук — обясни той. — След малко ще те представя на останалите и ще обясня как функционират смесените групи със специални задачи като тази. Ще ръководиш операция, на която е дадено кодово наименование. Но нека не избързваме. Разбирам, че Пери Тейлър те е харесал, но мога да ти разкрия, че сега те харесва още повече.
— Защо?
— Благодарение на теб Пери пораздруса храстите в Южна Африка, с цел да научи нещо за твоя терорист.
— И?
— Разполагаме с име. А утре сутринта ще знаем и как изглежда.
Тя почувства, че сърцето й забива ускорено.
— Името му?
— Хенрик Бауман.
34.
Бауман обиколи поляната, за да се увери, че нито наблизо има хора, нито е възможно някой да се приближи изненадващо. Извади от багажника MLink-5000 — сателитния телефон, който приличаше на метално куфарче, сложи го на покрива на колата и го разтвори. Капакът антена се отметна назад като корица на отворена книга.
Бауман намери оптималното за този район насочване, отви с нокътя на палеца си задния капак и извади слушалката.
След това набра номер.
От годините на работа в южноафриканското разузнаване познаваше механизма на действие на правителствените служби там. Знаеше, че всеки опит местопребиваването му да бъде засечено ще поеме в едно от двете възможни направления. Поръчката можеше да дойде отвътре и щеше да се разпростре навън, но разследването можеше да започне и по запитване от чужда страна и тогава щеше да бъде насочено към Южна Африка.
Първата възможност — искане за информация, идващо от Южна Африка и предадено на службите за сигурност и свързаните с опазването на закона институции по света — бе много по-вероятна. Бивш агент е избягал от затвора и сигурно е напуснал страната; южноафриканците искат съдействие да бъде открит и заловен.
Много по-малко вероятна, затова пък доста по-обезпокоителна, бе втората възможност: някоя разузнавателна служба или полицията на някоя страна научава за неговото съществуване и се обръща към Южна Африка за помощ. Това можеше да означава само едно: изтичане на информация от близкото обкръжение на Дайсън.
От друга страна, всяко търсене, свързано с неговото име, в крайна сметка щеше да опре до проучване на молбата му за паспорт. Така че след две позвънявания Бауман вече разговаряше с жената, отговаряща за този отдел.
— Обажда се Гордън Дей от Интерпол в Лион. Става дума за едно наше запитване…
— Извинете — отговори служителката, когато Бауман изложи същността на искането си, — нямаме право да комуникираме пряко с външни агенции…
— Естествено — каза той нетърпеливо, — но нали разбирате, запитването вече е направено и аз искам само да знам дали документите вече са получени, защото тук има някакво объркване.
— Не съм получавала никакво искане от страна на Интерпол относно паспорт с този номер — неохотно каза тя.
— Сигурна ли сте? — настоятелно попита Бауман.
— Да, господин Дей, напълно сигурна съм, но ако ми изпратите факс с…
— Възможно ли е нашето искане да е било препратено към друга ваша служба?
— Не ми е известно, сър.
— О, боже… Е, добре, възможно ли е обаче нашето искане да е попаднало по погрешка в папката за кореспонденция с друга страна, например Франция, и…
— Не, сър. Единственото питане относно тази молба е от американското ФБР.
— Аа! — триумфално извика Бауман. — Видяхте ли. Работата е там, че те отправиха искане за информация по случая и до нас. Сигурен съм, че запитването е подписано от… от… момент, имам го тук някъде…