— „Да“ на първия ти въпрос, „не“ на втория — отговори Улман. — Знаеш, че МОСАД не отлепя устни. Не потвърдиха дали Елкинд е един от техните… как бяха… саяни. Дори не са склонни да кажат дали някога някой от МОСАД е осъществявал контакт с него. Неофициално потвърдиха, че знаят за перверзните вкусове на Елкинд, главно защото бил един от хората със съществен принос за Израел, а те обичат да бъдат информирани. Казаха, че не им е известна никаква връзка между тероризма и Елкинд, но не е изключено просто да не желаят да се разпростират на тази тема.
— Нещо от авиокомпаниите?
— Нищо от големите, а дори и от по-дребните — обади се Кристин Виджиани. — Но и не бих очаквала да науча нещо, освен ако той не реши да пътува под истинското си име или някое от известните ни други имена, а ако има грам мозък в главата си, няма и да помисли за такова нещо.
— Сара — намеси се Папас, — може би следва да се обадим на всички разузнавателни служби, с които поддържаме връзка: на британците, на французите, на испанците и германците. Дори руснаците биха могли да изровят нещо в архивите, останали им от съветско време.
— Добра идея — съгласи се Сара. — Искаш ли да я координираш? Направи запитване за всякакви справки на името на Хенрик Бауман или негови известни прозвища, негови приятели, роднини, партньори. Искам търсенето да е максимално общо. Този тип има дълго досие в тероризма, значи все някъде е оставил някаква следа.
Папас кимна и си отбеляза нещо в бележника.
— Трябва да те предупредя, че може да се наложи да окажем известен натиск. Антитероризмът е малко странна дейност — всички казват, че са за това, и обещават да помогнат, докато не дойде моментът, когато трябва да го направят. Но все пак ще направя общо запитване.
— Е, това вече ми хареса — обади се лейтенант Рот. — Значи разследването е толкова свръхсекретно, че не можем да обелим дума за него пред никого, освен пред няколко хиляди души по целия свят — от Мадрид до Нюфаундленд. Това му казвам аз „да държиш нещата под сурдинка“.
— Ама… — запъна се Папас.
Сара бавно се обърна към полицая, опитвайки се да не избухне.
— Лейтенант Рот, или сте с нас, или изчезвайте оттук. По-просто от това не мога да ви го кажа. Но ако ще се махате, направете го незабавно!
Рот се усмихна криво и леко се поклони.
— Извинявам се.
— Приемам извиненията ви. Кен, вече направихме пълно търсене в архива на Бюрото, но понеже това е по твоята специалност, може би ще продължиш опитите.
— Ще опитам — съгласи се Кен, — но аз нямам никаква представа за индексните файлове, имащи отношение към тероризма.
— Не се съмнявам, че ще се оправиш. Повечето полезна информация е в ЦРУ, където поддържат главната база данни за тероризма. Всъщност тя е разделена в две части: междуведомствена и предназначена само за ЦРУ, в която е въведена оперативна информация, източници, методи и така нататък. Ще имам нужда и от някой — Кристин, може би ти — който да провери за евентуални връзки между нашия терорист и маниаците от рода на онези, които стоят зад ОКБОМБ.
— Съмнявам се, че има нещо — каза Виджиани. — Тук явно става дума за международен…
— Съгласна съм. Но провери все пак, окей? Най-малкото изключи такава възможност.
— Сара, какво ще правим с Елкинд? — напомни Папас. — Той засега е най-добрата стартова точка. Ако го убедим, че банката му е набелязана за мишена, може би ще стане малко по-отстъпчив.
— Да — въздъхна Сара. — Би трябвало, нали? — „Освен ако не се опитва да скрие нещо“, помисли си тя.
Телефонният номер и адресът на Пери Тейлър фигурираха в указателя на Вашингтон-метрополитен, Александрия.
Използвайки една от фалшивите си шофьорски книжки — онази, принадлежаща на Карл Фурние от Синсинати — Бауман нае от агенция „Херц“ черен „Форд мустанг“, измина късото разстояние до Александрия и с лекота намери дома на Потомак Драйв 3425 — тухлена къща с потъмнели от времето керемиди.
Минавайки покрай нея със средна скорост, той видя, че поляната отпред е безукорно окосена и в благороден тъмнозелен нюанс. Единствената кола под наскоро боядисания навес беше „Джип Гранд Чероки“, ограничен тираж, в също толкова благороден ловджийско зелен цвят. Последен модел. Семейна кола.
Върна се във Вашингтон и прекара деня в различни покупки първо в магазин за електронни части, после в друг за домашни животни и накрая в спортен. На другата сутрин стана призори и към пет часа беше пак в Александрия.