— Добре, но какво да правим с отпечатъците, които ще ни изпратят в резултат на исканията, които ще отправим? — попита един от агентите, Денис Стюарт, чиято специалност бе организираната престъпност.
— Имаме известна техника тук — отговори тя. — Разполагаме с четец на пръстови отпечатъци, който изработва термичен образ на отпечатъка, който пък е свързан към видеомонитор. Ако получите отпечатъци отнякъде, обърнете се към лейтенант Рот — той ще отговаря за това.
Когато групата се разпръсна, към нея се приближи Папас и я заговори с тих глас:
— Виж, Сара, с цялата тази съвременна технология под ръка неусетно можем да забравим, че всички компютри на света не могат да излъскат свястно дори една обувка.
— Не те разбирам.
— Страх ме е, че часовникът отмерва времето, а всички тези играчки само отклоняват вниманието ни.
— Алекс, не можем да се откажем от помощта на новите технически средства.
— Помниш ли, че администрацията на Рейгън отдели седемнайсет милиона долара за компютърна система, която уж трябваше да предсказва терористични актове на базата на предварителни сигнали? Е, това се оказа пълен провал. Изобщо не можа да заработи. Един огромен и скъпо струващ майтап. Думата ми е дали не трябва да седнем с теб и да помислим по стария начин за различните възможности. Какво ще правиш довечера?
— Отивам да взема Джаред, връща се от лагера. Между шест и седем трябва да съм на гара „Пенсилвания“.
— И ще отидете някъде на вечеря?
— Нямам планове. Ще видя какво ще поиска Джаред.
— Добре, може ли да мина по-късно, когато Джаред си легне? Не… имам по-добра идея. Защо не попиташ Джаред като си дойде дали не иска да отидем тримата в един чудесен гръцки ресторант, който открих случайно на Първо авеню? Двамата с теб ще можем да поговорим, а Джаред ще си поиграе на автоматите. Но не бих искал да ви развалям вечерта…
— О, Джаред винаги се радва да те види, Алекс. Но тази идея с гръцкия ресторант малко ме безпокои… Нали знаеш колко е капризен с храната.
— Добре де, нека бъде „Макдоналдс“.
44.
— Ако Бауман наистина е в Ню Йорк — започна Папас, след като Джаред легна да спи, — той трябва да е влязъл в страната през последния месец.
Сара кимна.
— Това стеснява интересуващия ни интервал от време, но ние не знаем дали е влязъл легално, или нелегално. И е професионалист, така че е в състояние да се промъкне незабелязано. А това го прави практически неоткриваем.
— Не трябва да мислиш по този начин. Трябва да мислиш, боравейки с вероятности. Да, възможно е хора да влизат и излизат от САЩ нелегално, просто прекосявайки пеша границата с Канада, следователно е необходимо да накараме канадците да прегледат собствените си бази данни за входящи пътници.
— Ами ако е дошъл през Мексико? Спукана ни е работата, ако трябва да разчитаме на помощ от мексиканците.
— Казах ти: мисли с вероятности. Мексико е страна, която се използва много по-рядко за незаконни влизания като това.
— Добре, но какво да искаме от канадците? Те биха могли да ни помогнат само ако той е кацнал в Канада със собствен паспорт, под истинското си име. Което е изключено.
— Съгласен съм, но все пак си струва да проверим.
— А ако е пристигнал по въздух направо в САЩ? Има много международни летища. Може да избира на воля. Какво му пречи да се спре на някое невзрачно място?
— Едва ли — възрази Папас. — Един инспектор означава много по-стриктен контрол — точно онова, което той би искал да избегне. Според мен много по-хитро е да избере някое голямо, натоварено летище, където във всеки момент пред митницата и паспортния контрол висят поне петстотин изнервени пътници. Маса хора, а само един нещастен, преуморен митнически инспектор. Точно така бих постъпил аз.
— Е, чудесно — въздъхна тя с горчивина. — Значи ще търсим човек, влязъл в САЩ по някое време през последния месец. Под някакво име. Изобщо… някакъв анонимен тип. Добре, нека сега минем на въпроса за паспорта. Да предположим като начало, че е влязъл в САЩ директно, но не със собствения си паспорт. Какви възможности за издирване ни предоставя този вариант?