— Малко — замислено каза Папас. — Без снимка ръцете ни са вързани.
— Наистина изглежда безсмислено.
— Може да ни помогне само ако използва паспорт, издаден от друга страна.
— Защо да не използва, ако е по-лесно да си го набави?
— Защото ще трябва да рискува проверка през митническия и имиграционен контрол в повечето американски летища и ще накара служителите там внимателно да се вгледат в документите му, а кой би искал това? Определено не и нашият Принц на мрака.
— Окей, значи за него е най-добре да се сдобие с американски паспорт.
— Има доста начини. Класическият е да отиде на гробището, да си запише името на някой починал на детска възраст и който сега би бил горе-долу на неговите години, да извади акт за раждане на неговото име и да подаде с него молба за издаване на паспорт. Всичко това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, защото първо е свързано с маса главоболия и, второ, защото все по-често актовете за раждане се проверяват в регистрите на умрелите за издаден смъртен акт, така че рискът за провал е значителен. Не, според мен той или ще опита да се сдобие с откраднат паспорт или ще поръча да му фалшифицират.
— Вече не е толкова лесно да се фалшифицира американски паспорт.
— Наистина не е лесно. Макар че не би следвало да разглеждаме тази задача като невъзможна, ако с нея се залови опитен професионалист. Тези хора обаче за щастие не са толкова много.
— И все пак той може да наеме някой от експертите, нали?
— Да, и ако този човек свърши работата си на ниво, няма да можем да го заловим.
— За бога, Алекс, нали всички входни гранични пунктове са свързани в компютърна мрежа?
— Така е, но…
— Доколкото си спомням от обучението в Школата за млади агенти, съществува практиката да се разпращат списъци за наблюдение и снимки на издирвани лица по контролно-пропускателните пунктове, така че митническите инспектори ще направят или поименна справка в азбучния списък, или ще проверят номера на паспорта.
Папас кимна и изтръска нова цигара от пакета.
— Знам още, че на повечето възлови места разполагаме с автоматични четци, така ли е? Те сканират оптично кодираната информация в долната част от страницата на паспорта и са програмирани да търсят нарушения в алгоритъма, използван при генериране на кодовото число. Ако нашият човек размаха фалшив паспорт, няма ли да го заловят моментално?
— Да, ако фалшификацията е посредствена. Не, ако е на ниво. Много си далеч от истината, ако си внушаваш, че системата ни е достатъчно съвършена да разкрива фалшификации. Казвам ти, че не е.
— Нима няма да го засекат, ако има паспорт с номер, който никога не е бил издаван?
— Точно така. Това е друго заблуждение. Фактът е малко известен, но е истина: системата не разпознава неизползвани досега паспортни номера.
— Мили боже! Надявам се, че в тази така наречена „система“ поне се регистрират загубените или откраднати паспорти. Иначе не си представям за какво изобщо може да се използва!
— Права си, загубените и откраднати паспорти се въвеждат в компютъра, така че ако някой се опита да използва такъв, терминалът издава предупредително съобщение, макар да не ми е известно точно под каква форма. Точно по този начин заловихме онези терористи.
Говореше за един неотдавнашен случай, така и останал неразгласен от ФБР, при който група терористи открадна хиляда и петстотин валидни американски паспорти. ФБР обаче въведе номерата на всеки един от тях в системата за граничен контрол на входящи пътници и успя да залови всички, проявили неблагоразумието да ги използват.
— Значи Бауман няма да използва откраднат паспорт — заключи Сара.
— Хм… не мисля, че този извод се налага задължително. Винаги минава време между кражбата на паспорта — независимо дали би я направил той, или някой друг — и момента, когато неговият номер влиза в компютъра. Може би човекът, от когото е откраднат, няма да го използва за известно време, а може служителката, чието задължение е да актуализира информацията в базата данни, да се забави.
— Значи той може да използва откраднат паспорт?
— Правилно.
— Майната му! Тогава трябва да направим кръстосана проверка.