На третия ден на Джаред в Ню Йорк, неделя следобед, той настоя да отидат в парка да си поиграе. Сара бе работила цялата събота и смяташе да поработи и в неделя, но в последния момент се смили над сина си. Усещаше, че е важно да отделя малко внимание и на него. Освен това можеше да свърши някоя работа и докато той си играеше.
Джаред, облечен в новото си кожено яке, подарък от Питър, се заигра с някакво дете, а Сара седна на една пейка и запреглежда папките, които бе взела със себе си. Постепенно обаче мислите й се отклониха в друга посока.
Смъртта на Пери Тейлър бе променила всичко. Никой от тях не вярваше, че смъртта му се дължи на обикновено нападение с цел грабеж. Сега усещането бе, като че ли Бауман седи в съседната стая. Можеха да чуят крачките му, да доловят дишането му, да усетят приближаването му. Той вече бе престанал да бъде абстракция, анонимно кодово име. Беше тук.
Потънала в мисли, Сара не забеляза веднага, че Джаред е изчезнал.
Когато осъзна това, тя бавно се изправи и огледа цялата поляна. После прибра папките в чантата си. Джаред го нямаше.
Още беше спокойна. Джаред бе импулсивно дете и имаше склонност да се втурне в някаква посока, без да помисли, а освен това нали сега имаше и другарче.
Тя го извика. Няколко души се обърнаха да я погледнат.
Отново извика, този път по-високо.
Никакъв отговор.
Сърцето й тревожно заби.
Тръгна по пътеката, на която той и приятелчето му си бяха играли, но тя изведнъж свърши, опирайки в гъста гора. Тогава чу виковете му и се затича.
Три яки момчета в напреднал пубертет бяха заобиколили Джаред и го бутаха със здравите си ръце. Едното дърпаше с все сила новото му кожено яке. Другото заплашително държеше бейзболна бухалка. Лицето на Джаред бе почервеняло, очите му бяха широко отворени от страх.
— Ей! — извика тя. — Пуснете то! Оставате го на мира!
Те се обърнаха да я погледнат и две от тях се отправиха към нея.
— Мамо! — тревожно извика Джаред.
— Мамо, мамо! — подигравателно го изимитира едно от момчетата, рошаво и с рехава козя брадичка.
— Ще те шибам, кучко! — каза другото, поклащайки бухалката.
Сара владееше основните положения в борбата без оръжие, но истината бе, че досега не й се бе налагало да се защитава физически, нито веднъж след Академията на ФБР, нито веднъж както сега — без оръжие, защото бе оставила револвера си на работа.
В следващия миг почувства парализиращ удар в корема, в същия момент Джаред ужасено изпищя, а някой дръпна чантичката й от рамото. Пуберът с бухалката замахваше за повторен удар. Тя яростно се хвърли срещу двамата си нападатели, забелязвайки, че Джаред е повален на земята от третия, който най-сетне успя да смъкне коженото му яке. Джаред отново изкрещя.
Улучи единия в брадичката. Той обаче само примигна, сграбчи я за китката и я удари безмилостно в корема.
— Само го оставете на мира — успя да изпъшка тя, но те се нахвърлиха върху нея, сграбчиха я и я заудряха.
Тя отчаяно изпищя.
— Махайте се! — разнесе се мъжки глас вдясно от нея. — Пусни я веднага!
Тя зърна малко вдървено приближаваща се фигура на строен мъж с очила и по джинси, облечен с тъмносиня тениска. Той се хвърли без замисляне срещу нападателите. Едно от момчетата — онова, което бе отнело якето на Джаред — се обърна, за да прегради пътя на новопоявилия се защитник, а другото с бухалката замахна и с все сила го удари в бедрото.
Мъжът политна. Очилата му изхвърчаха на няколко крачки, едното стъкло изскочи от деформираната рамка.
В следващия момент, също така бързо, както се бяха появили, трите момчета побягнаха. Джаред лежеше на земята и плачеше. По челото му се стичаше кръв. Тя изтича при него и го прегърна.
— О, боже! Боже мой… Добре ли си? Добре ли си?
— Боли — отговори той с тъничък гласец.
— О, боже — прошепна тя и затърси в окървавената му коса раната, от която шуртеше кръвта.
Бяха го ударили по главата. Тя силно го стисна, усещайки как телцето му се надига и отпуска под нея от риданията му. Когато най-сетне напипа отворената рана, той се сгърчи от болка. Тя вдигна поглед и видя мъжа със синята тениска с мъка да се надига от земята.
— Добре ли е? — попита я мъжът. Имаше меки кафяви очи и невчесана прошарена коса. Държеше се за бедрото, после се наведе да вдигне очилата си, които изглеждаха безнадеждно счупени. — Май са го ударили зле.