— Омъжена ли си?
— Не. Представата на бившия ми съпруг за доминация и подчинение остана само като желание и с него така и не стигнахме до физическо прилагане… не знам дали се изразявам ясно.
Жената късо се изсмя.
— Кои играчки познаваш?
— Ами… единични бичове, камшик, някои ножове, електрически уреди, ИЧТ. — „ИЧТ“ бе професионален жаргон за „Изтезаване на члена и тестисите“.
— Тук ножът е забранен — поясни служителката. — Не допускаме нищо, което пуска кръв.
— Искам да разгледам — каза Сара.
— Една от стаите ни е заета.
— Няма нищо. Ще погледна останалото.
Жената сви рамене.
Появи се втора жена — тя за разнообразие имаше гарвановочерна коса — която я поведе на обиколка. Беше със здраво телосложение, с гърди още по-развити от тези на нейната колежка, облечена изцяло в черен ластичен комбинезон. Имаше извит нос. Представи се като Ева и направи кратко встъпление към темата.
„Бримстоун клъб“ бил един от най-добрите в сферата на Д&П или „доминация и подчинение“. Клиентелата му, обясни „екскурзоводката“, включвала някои от най-богатите и облечени във власт мъже и жени. Никакви представители на низшата и дори на средната класа на обществото. Сред редовните посетители имало няколко добре известни фигури, а един-двама били познати на цяла Америка, че и в света.
— Много от нашите членове са мъже — обясняваше Ева, — които в по-голямата си част обичат подчинената роля, но има и изключения. Главно са хетеросексуални, но това не е правило. Персоналът ни наброява четиринайсет души — двама мъже и дванайсет екзалтирани любовници.
Ева поведе Сара по нисък коридор с добра акустика.
— Тарифата ни е двеста и петдесет долара на час при сеанси с продължителност минимум два часа. Не се допуска секс и използване на наркотици — в това отношение сме стриктни.
— В известен смисъл, предполагам.
— В известен смисъл — усмихна се тя. — Говоря за сношение и орален секс. Никаква кръв. Никакво стимулиране до оргазъм с ръка. Това е закон.
— Каква част от петстотинте остава за мен?
— Четиридесет процента от часовата тарифа — обясни Ева.
— И на колко клиенти дневно мога да разчитам?
— Всъщност — запъна се Ева, — винаги има излишък на момичета.
— Добре, при това положение какво ми гарантира, че няма просто да седя така и да чакам да дойде някой, който си няма фаворитка?
— Ако си добра, ще изкарваш по хиляда на ден за клуба, което значи четиристотин за теб.
— Вие сигурно имате договори за реквизита със сексмагазините в града? Със съответната отстъпка, разбира се. Тези неща са доста скъпи.
— О, естествено. Без екзотични костюми няма клиенти и толкова. Да, имаме споразумения. — Тя отвори врата, на която пишеше „Тоалетна“. Мъж в дрехи на камериерка лазеше на колене и изплашено почистваше покрития с теракота под, използвайки четка за зъби и кофа с лизол. Сара успя да забележи, че има на пръста си венчална халка.
— Още не е достатъчно чисто, Матилда — излая придружителката й. — Започни отначало! — Тя затвори вратата. — Това наистина е тоалетната. Една е за мъже и жени. Истинското му име е Матю. Превръща се в Матилда, когато играе ролята. Мекушав е, обича да го тъпчат.
— От друга страна, добри прислужници трудно се намират, нали? — подметна Сара.
— А, не и тук. Както и да е, има пет тъмници, обзаведени с всичко необходимо.
Тя отвори тежка стоманена врата, на която пишеше „Тъмница две“. Ако не бяха боядисаните й в черно стени, тя спокойно можеше да представлява кабинет за преглед на доктор. Оборудването й обаче нямаше да се намери в нито една болница. Вътре имаше въртяща се дървена маса с халки за завързване, механизъм за разпъване на крайниците и кръст с монтирани на него каишки за пристягане. До едната стена се виждаше изправена полица с подредени на нея бичове, камшици и всякакви приспособления, за които Сара не можеше да си представи как биха могли да се използват. До другата стена стоеше тапициран с черна кожа гимнастически кон.
— Това е „Две“. Горе-долу са еднакви с малки разлики — съоръженията за окачване, стол с пирони и други неща от този род.
— Мога ли да видя и другите?
— „Тъмница Три“ в момента се използва, но останалите мога да ти покажа, щом искаш. Макар че е излишно — повярвай, те наистина са почти еднакви.