Выбрать главу

— Вие май не разбирате английски! Не знам за кого говорите.

— В такъв случай ще ви съобщя, че от лимузина, наета на ваше име, е било позвънено на телефонен номер, регистриран на името на Валери Санторо. Това е документирано и представлява факт номер едно. Факт номер две: името ви бе намерено в „Ролодекса“ на Валери Санторо. Сега ще поговорим ли за няколко минути?

Елкинд продължително я изгледа, сякаш затруднен в решението как да продължи. Накрая заговори:

— Вижте, специален агент Кехил — каза той с подчертан сарказъм. — Не познавам никаква Валери Санторини или както, по дяволите, да й е името. Казвате, че от лимузината ми е било позвънено на нейния телефон, така ли беше? И какво, дявол да ви вземе, ви кара да си мислите, че знам нещо по този въпрос? Защо сте уверена, че аз съм позвънил? Как, по дяволите, бих могъл да знам кой е имал достъп до лимузината, която съм наел?

— Господин Елкинд…

— Споменахте, че името ми било в картотеката на някакво момиче. И какво от това?

— Моля ви…

— Вижте, човек в моето положение е обект на всякакви атаки и схеми за измъкване на пари от луди хора и маниаци. Подобни хора дебнат богатите като мен, без да откъсват поглед от нас. Те внимателно преглеждат „Четиристотинте“ на „Форбс“ и купуват адресите ни от компютърни компании, които въртят бизнес с подобни бази данни. Дори не познавам тази жена и съм раздразнен, че ми губите времето с подобни дивотии. Ако ще ме обвинявате в убийството на някакво момиче, за което не съм чувал, моля, направете го. Но първо се уверете, че уликите ви са железни. Защото ще ви изритат от работа с гръмотевичен смях. Аз лично ще се погрижа за това.

Сара почувства, че лицето й пламва от гняв. Тя съзнателно заби поглед в ръждивочервения килим и се насили да се концентрира върху цветния мотив на него.

— Това заплаха ли е?

— Това е предсказание. Не съм лишен от приятели. Не се ебавайте с мен! — И той рязко се изправи.

— Седнете, моля — каза тя. После извади портативен касетофон от чантичката си и натисна бутона за прослушване. След като пусна разговора между Елкинд и Валери, тя каза: — Това, в допълнение на документираното ви членство в „Бримстоун клъб“, може да стане публично достояние чрез използване на изкусно организирано изтичане на информация. Което ще означава край на царуването ви в „Манхатън Банк“. Не искам да ви описвам унижението, на което ще бъдете подложен. Не се съмнявам, че собственият ви борд на директорите незабавно ще поиска оставката ви.

— Личният ми живот си е моя собствена работа.

— Не и за човек с вашето положение в обществото.

— Не виждам никаква разлика между това, което правите сега, и начина, по който сте преследвали Чарли Чаплин. На вас самата не ви ли се струва отвратително?

— О, понякога и аз мисля така — призна Сара. — Но предполагам, че този начин на игра ви е добре познат.

— Това обвинение е достойно за Макиавели…

— Точно така… понеже целта оправдава средствата. Всички винаги са за опазване на личните права, освен ако не нарушаваме „правата“ на терористи и убийци — тогава всички са за нашето разузнаване. Не знам защо, но си мислех, че заплахата от терористична атака срещу вашата банка би трябвало да ви убеди да ни сътрудничите още преди много време, но сега виждам, че съм бъркала. Добре, нека изборът бъде ваш: или ще ми кажете всичко, или ще загубите кариерата, а може би и семейството си.

Сара си спомни страниците за обществени прояви в „Таймс“ и „Таун & Кънтри“, където често показваха съпругата на Уорън Елкинд в поредната й благотворителна изява.

Иванджелийн Елкинд явно не знаеше нищо за наклонностите на мъжа си, следователно заплахата от разкритие имаше тежест. Сара се отвращаваше от себе си, макар външно да изглеждаше съсредоточена и хладнокръвна.

Разбира се, в никакъв случай не бе сигурно, че признаването на сеансите с Валери щеше да разруши брака на Елкинд. Понякога семействата намират неочаквано дълбоки артезиански кладенци на вътрешни ресурси и устояват на много силни сътресения. Но едно бе напълно сигурно — кариерата му на преуспяващ и властен американски банкер със сигурност щеше да бъде унищожена.

— Валери Санторо е била наета да открадне CD-ROM от вашето куфарче… — опита се да продължи тя.