— Нищо не е било открадвано от моето куфарче — прекъсна я той.
— Не. Тя го е взела за малко, след което го е върнала на администрацията в „Четирите сезона“.
— Какво се опитвате да…
— Говоря за един CD-ROM. Случайно да сте открили, че сте го сложили „по грешка“ на друго място, докато сте били в хотела?
— О, Господи Боже! — Елкинд пребледня като мъртвец.
— Какво има?
— Дискът… мислех, че някак е изпаднал от куфарчето ми. Искам да кажа… той просто не би могъл да представлява ценност за никой друг… никой не би могъл дори да предполага какво точно е записано на него. Когато ми го върнаха, сметнах, че някак е паднал от куфарчето ми.
— И какво има на него?
— Всяка година ние записваме на CD-ROM кодовете за удостоверяване на самоличността — така наречените „електронни подписи“ — използвани от всеки отделен компютър през всеки отделен ден. Електронният подпис се използва при изпращането на пари по целия свят с компютър по време на електронния обмен на документи. Точно за това бях отишъл в Бостън — трябваше да присъствам на заседание във връзка с мерките за сигурност. Веднъж годишно всички шефове на банката или упълномощени специално за случая техни представители се събират и получават тези ключове.
— Следователно онзи, който притежава подобен криптографски ключ…
— … може да проникне в нашата мрежа, да фалшифицира трансакции и да открадне по този начин милиарди долари. Страх ме е дори да се замисля за последиците.
— Но ако се окаже, че банката неочаквано е загубила голяма сума, няма ли Федералният резерв да се намеси и да я рефинансира?
— Господи, не… Проклетите банкови реформи! Федералните отскоро говорят за „морални задължения“ и твърдят, че не сме били достатъчно стриктни с клиентите си. Истината е, че само осем процента от активите на „Манхатън Банк“ са надеждно вложени в държавни облигации или тройно подсигурени гаранции на раздаваните кредити и са с относително висока степен на ликвидност.
— Какво означава това?
— На практика означава, че е достатъчно да загубим към сто милиона долара, за да станем неплатежоспособни… Така, сега ми кажете какво искате да направя, моля.
— Искам да се срещна с вашия директор по безопасността — отговори Сара. — И то веднага.
Директорът по безопасността на „Манхатън Банк“ беше жена, малко под петдесетте, и се казваше Роузбет Чапман. Тъй като се оказа, че е бивш служител на Бюрото, Сара помисли, че ще имат общи неща, за които да побъбрят.
Роузбет Чапман обаче не си падаше по бъбренето, а само сумтеше като раздразнена чистачка. Косата й бе тупирана в идеално подравнена бледоруса топка, а розовото червило на устните й бе нанесено с безукорна прецизност. Гласът й беше плътен контраалт, а тримата й помощници стояха отстрани и слушаха в почтително мълчание. Уорън Елкинд, изглежда, наистина имаше страст към силните жени.
— Искате от нас да задействаме плана за управление в кризисна ситуация, така ли? И очаквате „смислен план“, както сама го нарекохте. От друга страна, не ни представихте абсолютно никакви доказателства за очаквана атака нито срещу Централното управление на „Манхатън Банк“, нито срещу някои от клоновете ни.
— Не е съвсем така — възрази Сара. — Разполагаме с прехванат телефонен разговор…
— Който звучи безсмислено. Това е разговор, голословна заплаха.
— В нашата работа не винаги си позволяваме да разчитаме дори и на заплаха… — пак се опита да започне Сара.
— Имате ли представа колко заплахи се отправят срещу таза банка?
— А какво друго, по дяволите, очаквате да получите? — не издържа Сара. — Искате да опрете ухо в тиктакаща бомба? Или да видите как цялата ви сграда рухва в развалини? А може би се надявате да получите нотариално заверена декларация, подписана от терористите и… и желаете със собствените си очи да проверите дали срокът на нейната валидност не е изтекъл?
Роузбет Чапман на свой ред избухна:
— А вие искате да изпратите отряд за обезвреждане на бомби, който да претърси клоновете ни, така ли? Сигурно държите публично да се обяви, че някой ден, може би скоро, може би кой знае кога, „Манхатън Банк“ ще бъде ударена от терористи? Имате ли някаква представа как ще се отрази това на бизнеса ни?
— Добре — примирително каза Сара. — Нека се споразумеем за следното: ще изпращате периодично групи от цивилно облечени експерти, които незабелязано от клиентите ви ще претърсват за бомби. Никой няма да се досети за нищо. Ще засилите мерките за сигурност, тук и във всичките си клонове. Ще удвоите и дори утроите личната охрана на Елкинд. И, за бога, променете кодовете за достъп до банковата ви компютърна система незабавно. Съгласна ли сте поне на това?