— Четох, че Сидни Морс бил пратен в лудница.
— Да. Според мен той не даваше пет пари за политиката на Ритър. За Морс всичко беше шоу, грандиозно представление. По онова време той работеше в шоу бизнеса. Веднъж го чух да казва, че ако успее да изтика тип като Ритър до върха на националната слава, той самият ще се превърне в идол.
Мишел се озърна и потръпна.
— Толкова е тихо. Като в гробница.
— Е, в известен смисъл наистина е гробница. Двама души умряха тук.
— Радвам се, че не са били трима.
А дали всъщност не бяха трима, запита се Кинг.
Мишел плъзна по пода лъча на фенерчето.
— Въжето за удържане на тълпата е било там, нали? — Кинг кимна. — Значи е вървяло горе-долу от онази стена до около педя отвъд ръба на стената с асансьорите. А от видеозаписа си спомням, че беше сложено диагонално. Помниш ли кой е разположил въжето там?
— Сигурно службите.
— Значи шефът на екипа, Боб Скот.
— Едва ли Боби се е занимавал с такива подробности.
— Тогава откъде знаеш, че са го направили службите?
Той сви рамене.
— Не мога да бъда сигурен. Просто знаех, че двамата с Ритър ще бъдем зад въжето.
— Именно. — Мишел подаде фенерчето на Кинг, застана на някогашното му място и погледна към асансьорите. — Добре, щом въжето е там, а ти тук, значи си единственият в цялата зала, който може да види асансьорите. Изглежда ми нагласено. А между другото, тази вечер асансьорът определено пак привлече вниманието ти.
— Зарежи асансьора — отсече той. — Защо изобщо дойда, по дяволите? Ритър беше мръсник. Радвам се, че умря.
— И все пак е бил кандидат-президент, Шон. Аз също не харесвах Бруно, но го пазехме като зеницата на очите си.
— Не ми изнасяй лекции за дълга на службите — грубо я прекъсна Кинг. — Аз съм охранявал президенти, докато ти си натискала греблата заради някакво си парче метал.
Мишел бавно изрече:
— Дългът на службите ли ти повеляваше да се чукаш цяла нощ с друг агент, когато сутринта си на смяна? Сигурно съм пропуснала този раздел от устава.
— Да, точно в същия раздел пише, че не бива да оставяш охранявания човек сам в затворено помещение. Май и това си пропуснала.
— Дано Джоун да си е заслужавала.
— Лорета Болдуин ти каза за бикините на полилея. Сама си прави изводите.
— Било е погрешно решение. Не бих спала с теб преди смяна, колкото и да се изкушавам… не че бих се изкушила.
— Благодаря. Радвам се да го чуя… Мик.
— Всъщност — продължи невъзмутимо Мишел — за мен разсейването ти е много по-приемливо, отколкото бурната нощ, преди да застъпиш на пост.
— Много интересно. А сега ще оглеждаме ли хотела, или искаш да продължиш с дисекцията на моя живот?
— Знаеш ли какво, дай да си тръгваме — каза внезапно тя. — Започна да ми призлява от атмосферата тук.
Тя се отдалечи с широка крачка. Кинг уморено поклати глава и бавно я последва.
Когато излезе в коридора, Мишел вече бе изчезнала от поглед. Кинг подвикна след нея, завъртя фенерчето и най-сетне я откри в сенките.
— Мишел, почакай. Ще се претрепеш, ако тръгнеш да излизаш без светлина.
Тя спря, скръсти ръце и го изгледа навъсено. После настръхна и рязко завъртя глава настрани. Кинг зърна неясно петно да изскача от мрака и в същия миг Мишел извика. Той се втурна напред, докато в лъча на фенерчето двама мъже се нахвърляха върху Мишел.
— Внимавай! — извика Кинг, тичайки към тях.
Но преди да ги достигне, пистолетът на единия нападател излетя във въздуха, избит от точния ритник на Мишел. След миг левият й крак изхрущя в лицето на втория. Онзи отхвръкна към стената и се свлече на пода. Като танцьорка, изпълняваща грижливо репетиран балет, тя се завъртя и повали първия с жесток ритник в бъбреците. Двамата понечиха да се изправят, но тя удари единия с лакът в тила, а Кинг халоса другия с фенерчето, преди да е станал.
Задъхан, той се озърна към Мишел, която ровеше из чантата си. Тя извади две назъбени пластмасови лентички за стягане на кабели и сръчно върза двамата зашеметени мъже. Дори не изглеждаше изпотена.
Мишел забеляза любопитното изражение на Кинг.
— Черен пояс, четвърта степен — поясни тя.
— Естествено — каза Кинг. Той освети с фенерчето двамата нападатели, все още облечени в сини затворнически гащеризони. — Май това са нашите приятели, бегълците. Изглежда, не са намерили дрехи за смяна.
Мишел извади телефона си.
— Ще се обадя на местните полицаи. Анонимно, разбира се.
— Хей, Мишел.
— Какво?
— Просто искам да знаеш, че се чувствам много спокоен, като наблизо има голяма и силна жена да ме защитава.
След като Мишел позвъни на полицията, двамата крадешком се отправиха към джипа и стигнаха тъкмо когато хеликоптерът се зададе с рев към хотела. Мишел проследи с поглед летящата машина и лъча на прожектора, който подскачаше по дърветата. Изведнъж ахна.
На един страничен път лъчът освети пикал. А в кабината седеше мъж, ясно очертан на фона на ярката светлина. После лъчът изгасна, а заедно с него изчезна и човекът. Мишел чу как двигателят заработи и пикапът бързо се отдалечи.
Тя скочи в кабината и изкрещя на Кинг да я последва.
— Какво има? — извика той и затвори вратата, докато тя трескаво се суетеше с ключовете.
— Там имаше човек с пикап, не го ли видя?
— Не.
— Не го ли чу как потегли?
— С тоя хеликоптер отгоре? Кой беше?
— Изглеждаше различен, защото сигурно е бил с маскировка, когато го видях за пръв път, но различих очите му съвсем ясно. Той беше, кълна се.
— Кой?
— Пазачът Симънс от погребалното бюро. Човекът, който отвлече Бруно и уби Нийл Ричардс.
Кинг я погледна смаяно.
— Сигурна ли си?
Мишел включи на скорост и даде газ.
— Напълно.
Тя завъртя джипа и се канеше да подкара по страничния път, когато насреща й изскочиха няколко полицейски коли.
Мишел удари с юмрук по волана.
— Дявол да го вземе, ама че момент избраха местните ченгета!
Когато вратата на една от колите се отвори и отвътре излезе човек, Кинг поклати глава.
— Не са местните, Мишел.
Човекът се приближи отляво и направи на Мишел знак да свали стъклото. После се наведе напред и огледа първо нея, после Кинг.
— Ще бъдете ли така любезни да слезете от колата? — попита Джефърсън Паркс.
28
Разпитът продължи почти цяла нощ. Полицаите отказаха да чуят молбите на Мишел да я пуснат, за да се опита да открие мъжа, когото бе видяла в пикала. Явно имаха по-важни цели, а когато тя се опита да обясни, че става дума за похитителя на Джон Бруно, лицата им станаха много скептични.
— Това ще почака — заяви твърдо шерифът.
Мишел преживя и един много неприятен час, през който Уолтър Бишоп от тайните служби жестоко нарани гордостта й. След като му съобщиха, че е задържана от полицията на Северна Каролина, той долетя незабавно да я скастри.
— Когато ти напомних какъв късмет имаш, че все още си в службите, мислех, че съм те впечатлил — беснееше Бишоп. — А сега те откривам замесена в неща, които изобщо не те засягат. Забъркала си такава каша, че повече няма накъде. — Той погледна Кинг. — О, греша. Сега си правиш компания с най-легендарния неудачник в историята на службите. Можете да си основете клуб на некадърниците. Техният крале пред нас, нали, Шон?
Докато работеше в службите, Кинг мразеше Бишоп, а той от своя страна бе сред онези, които най-гръмко надигнаха глас срещу Кинг след провала. Изминалите години не бяха смекчили чувствата на бившия агент.
— По-кротко, Уолт — каза Кинг. — Печелил съм дело за клевета и мога да спечеля дело за обида, а нямаш представа какво удоволствие би ми доставило да те направя на маймуна в съда.
— Душата ще ти извадя! — изрева Бишоп.
— Вече не съм в службите, тъй че спести си истерията за някой, дето наистина ще се стресне, ако изобщо намериш такъв.