Част от секундата

— Не се съмнявам — каза Кинг. — А след смъртта на Арнолд между вас двамата…

— Не беше така — прекъсна го Джорст. — Мина много време след смъртта на Арнолд, преди да започнем да се срещаме и да станем нещо повече от приятели.

— И се стигна дотам, че заговорихте за брак.

— Аз й предложих, тя прие — отвърна студено Джорст.

— А после умря, така ли?

По лицето на Джорст се изписа болка.

— Да.

— Всъщност тя се самоуби, нали?

— Така казват.

— Но вие не вярвате? — побърза да се намеси Мишел.

— Тя беше щастлива. Прие предложението ми да се оженим. Едва ли ще прозвучи прекалено самонадеяно, ако кажа, че не ми се вярва мисълта за брак с мен да я е тласнала към самоубийство.

— Значи смятате, че е била убита?

— Вие ми кажете! — повиши глас Джорст. — Нали вие обикаляте наоколо и разследвате. Поблъскайте си главите. Въпросът не е от моята компетентност.

— Как прие Кейт новината за предстоящата сватба?

— Добре. Тя обичаше баща си. Харесваше мен. Знаеше, че не се опитвам да го заместя. Искрено вярвам, че Кейт искаше майка й да бъде щастлива.

— Участвахте ли навремето в протестите срещу Виетнамската война?

Джорст сякаш прие спокойно внезапната смяна на темата.

— Да, заедно с милиони други.

— И в Калифорния ли?

— Накъде биете?

— Какво ще кажете — попита Кинг, — ако ви съобщим, че един мъж е посетил Арнолд Рамзи, за да потърси от него помощ за убийството на Клайд Ритър, и този човек е споменал вашето име?

Джорст го изгледа хладно.

— Ще кажа, че който го твърди, допуска сериозна грешка. Но дори да е вярно, не мога да забраня на хората да говорят за мен, нали?

— Така е. Вярвате ли, че Арнолд Рамзи е действал сам?

— Да, докато не ми представите солидни доказателства за противното.

— По всичко личи, че не е бил склонен към насилие, но въпреки това е стигнал до най-жестокото деяние — убийство.

Джорст сви рамене.

— Знае ли някой какви чудовища се спотайват в човешките души?

— Вярно. А на младини Арнолд Рамзи е взел участие в бурни протести. Може би при някоя от тези демонстрации е загинал човек.

Джорст рязко вдигна очи към него.

— За какво говорите?

Кинг бе разкрил това сведение само за да види как ще реагира Джорст.

— И още нещо. Заедно с Рамзи ли пътувахте до хотел „Феърмаунт“ онази сутрин, когато той уби Ритър?

Джорст изобщо не реагира. Лицето му си остана безизразно.

— Твърдите, че онази сутрин съм бил във „Феърмаунт“?

Кинг го фиксира с поглед.

— А вие твърдите ли, че не сте били?

За момент Джорст се замисли.

— Добре, бях там. Заедно със стотици други. И какво от това?

— Какво ли? Премълчахте за срещите си с Реджина Рамзи, а сега откриваме, че пропускате и друга важна подробност.

— Защо да го споменавам? Не съм направил нищо лошо. Колкото до въпроса ви — не, пътувах сам.

— И навярно сте изскочили оттам още в секундата на изстрела, иначе не бихте имали време да вземете Реджина и да съобщите на Кейт в часа по алгебра.

Джорст ги гледаше с каменно лице. Но по широкото му чело бяха избили капчици пот.

— Хората хукнаха да бягат. Аз бях изплашен като всички останали. Видях какво стана. А не исках Реджина и Кейт да научат от новините. Затова карах като луд, да им съобщя лично. Мислех, че постъпвам както е редно. И никак не ми е приятно да правите тежки изводи въз основа на една постъпка, която смятам за безкористна.

Кинг се приближи към него.

— Защо отидохте в хотела онази сутрин? И вие ли имахте зъб на Ритър?

— Не, разбира се.

— Тогава защо? — настоя Кинг.

— Той беше кандидат-президент, подобни личности рядко се мяркат по тия места. Исках да го видя с очите си. В края на краищата нали съм политолог.

— Ами ако кажа, че всичко това са празни приказки? — попита Кинг.

— Не ви дължа обяснения — сопна се Джорст.

Кинг сви рамене.

— Прав сте. Ще пратим ФБР и тайните служби да обясните на тях. Може ли да използваме телефона?

— Момент, чакайте малко. — Кинг и Мишел го изгледаха въпросително. — Добре, добре — бързо добави Джорст. Преглътна нервно, прехвърляйки поглед от лице на лице. — Вижте, тревожех се за Арнолд. Толкова беснееше срещу Ритър. Боях се да не извърши някоя глупост. Моля ви, повярвайте, нито за секунда не съм допускал, че има намерение да го убие. Дори не знаех, че има пистолет, докато не го извади. Кълна се.

— Продължавайте — нареди Кинг.

— Той не знаеше, че съм там. Проследих го. Предната вечер ми беше казал, че ще присъства на срещата. Останах малко по-назад. Тълпата беше толкова гъста, че Арнолд изобщо не ме забеляза. Стоеше далече от Ритър и взех да си мисля, че напразно съм се тревожил. Реших да си вървя. Тръгнах към вратата. Точно в този момент, докато не го гледах, той е започнал да напредва към Ритър. Озърнах се само веднъж, когато бях до самата врата. Тъкмо навреме, за да видя как Арнолд извади пистолета и стреля. Видях Ритър да пада, после вие застреляхте Арнолд. И след това цялата зала избухна. А аз побягнах презглава. Успях да се измъкна толкова бързо, защото вече бях до вратата. Спомням си как едва не налетях на една от камериерките, която стоеше на прага.

Мишел и Кинг се спогледаха — Лорета Боддуин. Лицето на Джорст бе станало пепеляво.

— Не можех да повярвам на очите си — продължи той. — Всичко беше като в кошмар. Изтичах до колата си и подкарах с пълна скорост. Не бях само аз, много хора бягаха от хотела.

— Не казахте ли на полицията?

— Какво има за казване? Бях там, видях какво стана и избягах като стотици други. А и властите не се нуждаеха от моите показания.

— После отидохте да кажете на Реджина. Защо?

— Защо! За бога, мъжът й току-що бе застрелял кандидат-президент. И след това бе убит. Трябваше да й кажа. Не разбирате ли?

Кинг извади от джоба си снимката, която бе взел от спалнята на горния етаж, и му я подаде. Джорст я пое с треперещи ръце и сведе очи към усмихнатото лице на Реджина Рамзи.

— Мисля, че разбирам, особено ако още тогава сте били влюбен в нея — каза тихо Кинг.

54

— Е, какво мислиш? — попита Мишел, когато потеглиха.

— Може да казва истината. Сигурно е решил да пристигне пръв, за да утеши клетата вдовица. С един куршум два заека — печели от смъртта на приятеля си и в същото време се прави на добрия самарянин.

— Добре де, мръсник е. Но това не значи, че е и убиец.

— Не знам. Явно си струва да го държим под око. Не ми харесва, че толкова години е крил за присъствието си в хотел „Феърмаунт“ и че е искал да се ожени за Реджина. Това стига, за да го сложа на едно от първите места в списъка на заподозрените.

Мишел подскочи като ужилена.

— Чакай малко. Шон, може да ти прозвучи налудничаво, но ме изслушай. — Той я изгледа въпросително. — Джорст признава, че е бил във „Феърмаунт“. Влюбен е в Реджина Рамзи. Ами ако точно той е уговорил Рамзи да убие Ритър? Знаел е за омразата му. Бил е негов приятел и колега. Рамзи би го послушал.

— Кейт каза, че човекът, когото чула, не е Джорст.

— Но не може да бъде сигурна. Джорст може да е преправил леко гласа си, защото е знаел, че Кейт е в къщата. Добре, да си го представим. Джорст се споразумява с Рамзи. Отиват в хотела, и двамата са въоръжени.

Кинг веднага подхвана нишката.

— После Рамзи стреля, а Джорст не. Измъква се, скрива пистолета в килера, където го вижда Лорета, и след това хуква да каже на Реджина и Кейт.

— С намерението по някое време да се ожени за вдовицата.

— Доста дълго е чакал, за да й предложи — отбеляза Кинг.

— Не, може да й е предлагал и друг път, а тя да е отказвала. Или пък е изчакал, за да не събуди подозрения. Или му е било нужно по-дълго време, за да накара Реджина да се влюби в него. — Мишел го изгледа тревожно. — Е, какво мислиш?

— Логично звучи, Мишел, наистина. Но после Реджина умира. Джорст остава с празни ръце.