Кинг веднага подхвана нишката.
— После Рамзи стреля, а Джорст не. Измъква се, скрива пистолета в килера, където го вижда Лорета, и след това хуква да каже на Реджина и Кейт.
— С намерението по някое време да се ожени за вдовицата.
— Доста дълго е чакал, за да й предложи — отбеляза Кинг.
— Не, може да й е предлагал и друг път, а тя да е отказвала. Или пък е изчакал, за да не събуди подозрения. Или му е било нужно по-дълго време, за да накара Реджина да се влюби в него. — Мишел го изгледа тревожно. — Е, какво мислиш?
— Логично звучи, Мишел, наистина. Но после Реджина умира. Джорст остава с празни ръце.
— Наистина ли смяташ, че Реджина Рамзи е била убита?
— Ако вярваме на Джорст, защо да се самоубива, след като е приела неговото предложение? — Кинг помълча, после бавно каза: — Кейт е знаела, че мислят за брак. И Джорст твърди, че не възразявала.
— Ами ако не е била съгласна? — попита Мишел.
— Как така?
— Кейт обича баща си. Каза ми, че ако майка й не го била напуснала, той може би нямало да убие Ритър. Но нещата се развиват по този начин и той загива. А после майка й решава да се омъжи за негов колега. Тогава умира и тя.
— Значи казваш, че Кейт е убила майка си?
Мишел вдигна ръце.
— Казвам само, че не е изключено. Не искам да го вярвам. Кейт ми харесва.
Кинг въздъхна.
— Цялата история е като балон. Натиснеш ли го от едната страна, издува се от другата. — Той се озърна към нея. — Състави ли онзи списък по дати, за който те помолих?
Мишел кимна и извади от чантата си бележник.
— Арнолд Рамзи е роден през 1949 година. Завършва гимназия през 1967 и постъпва в Бъркли, където защитава докторат през 1974. Между другото, през същата година се оженва за Реджина После двамата обикалят насам-натам, докато Арнолд получава място в „Атикъс“ през 1982. По това време Кейт е на около година. — Тя млъкна и погледна Кинг. По лицето му бе изписано недоумение. — Какво те смущава?
— Според разказа на Кейт би трябвало Рамзи да е замесен в антивоенен протест, при който са убили полицейски служител. Оттам започват всичките му проблеми. Тя не ни каза, че в Бъркли неохотно му разрешили да защити доктората си, защото вече бил приключил цялата предварителна работа, включително и дисертацията. Значи инцидентът трябва да е станал по време на завършването.
— Да, и какво?
— Ако е защитил докторат през 1974 година, не би могъл да протестира срещу Виетнамската война. Никсън писмено разпореди прекратяване на бойните действия в началото на 1973 година и макар че двете страни се обвиняваха една друга в нарушение на споразумението, атаките бяха подновени едва през 1975 година. Ако инцидентът с полицая беше станал, преди Рамзи да защити дисертацията си, бас държа, че щяха да го изхвърлят от Бъркли.
Мишел се облегна назад.
— Навярно си прав.
— А ако през 1974 година Рамзи и жена му не са протестирали срещу войната, когато е бил убит полицаят, за какво е била демонстрацията?
Изведнъж Мишел щракна с пръсти.
— Седемдесет и четвърта? Ти спомена Никсън. Точно тогава е аферата „Уотъргейт“. Нали?
Кинг кимна замислено.
— И изглежда логично хора като Рамзи и жена му да протестират срещу тип като Никсън, да настояват за оставката му, което стана факт през август същата година.
— Но Кейт каза, че протестът бил в Лос Анджелис.
— Не, каза, че това е чула от майка си. А по това време Реджина пиела здравата. Лесно би могла да обърка датата, събитието и дори мястото.
— Значи убийството на полицая може да е станало във Вашингтон, а не в Лос Анджелис? И протестът е бил срещу Никсън, а не срещу войната във Виетнам?
— Ако е тъй, вероятно ще можем да открием подробности.
— Ами адвокатската фирма, която се намесила в полза на Рамзи? Смяташ ли, че и тя е във Вашингтон?
— Надявам се да разберем. — Кинг извади телефона си и набра номер. — Ще се обадя на Джоун, тя умее да открива информация.
Но Джоун не отговори и Кинг й остави съобщение. След това продължи:
— Ако някой го с измъкнал с помощта на адвокатска фирма, това е следа, която бихме могли да използваме.
— Не бъди толкова сигурен. Няма как да проследим кой къде е бил по онова време. По дяволите, Джорст може да е мятал камъни по кметството в Лос Анджелис, без да остави каквато и да било следа. А да открием човек, готов да говори, изглежда направо невъзможно. И ако няма сведения в официалните архиви — край, дотук сме.
Кинг кимна.
— Това, което казваш, е напълно логично. Но все пак трябва да проверим. Нямаме какво да губим освен време.
— Да — каза Мишел. — Но имам лошото чувство, че времето ни бързо се изчерпва.
55
Кинг и Мишел пренощуваха в един мотел близо до „Атикъс“ и на другата сутрин се върнаха в Райтсбърг. В къщата на Кинг ги чакаше Паркс.
— Чувал ли си се с Джоун? — попита Кинг. — Снощи се опитах да й позвъня, но не отговори.
— Вчера вечерта разговаряхме по телефона. Беше открила нещо за Боб Скот от материалите в кутията, която донесох.
И Паркс им разказа за заповедта за арест в Тенеси.
— Ако е същият Боб Скот, може да ни насочи нанякъде и да получим отговори на част от въпросите — каза Кинг.
— Обади се пак на Джоун и ще обмислим как да действаме.
Кинг набра номера на Джоун, но отново нямаше отговор. Тогава потърси централата на мотела, където беше отседнала. Докато слушаше дежурния от рецепцията, лицето му пребледня и усети, че коленете му треперят. Той приключи разговора и изкрещя:
— По дяволите!
Паркс и Мишел се вторачиха в него.
— Шон, какво има? — тихо попита Мишел.
Кинг смаяно поклати глава.
— Джоун — каза той. — Отвлекли са я.
Джоун беше отседнала в едно от бунгалата зад мотел „Кедрите“. Чантата и телефонът й лежаха на пода на стаята. Подносът с храна стоеше недокоснат. Обувките, които бе носила предния ден, се въргаляха на земята; токчето на едната беше счупено. Бунгалото имаше задна врата, водеща към място, където похитителите спокойно биха могли да паркират и да отвлекат Джоун, без никой да забележи. Когато Кинг, Мишел и Паркс пристигнаха, полицейският началник Уилямс вече бе там заедно с неколцина помощници, заети да взимат показания и да събират оскъдните налични улики.
Вече бяха разпитали най-подробно сервитьора, който трябвало да изпълни поръчката на Джоун. Младежът работеше в мотела от две-три години и личеше, че е потресен от станалото. Той обясни, че докато носел храната към бунгалото на Джоун, към него се приближила млада жена. След като потвърдил, че поръчката е за Джоун, тя се представила за нейна сестра, дошла на посещение, и казала, че иска да я изненада, като лично й сервира вечерята. Всичко изглеждало съвсем невинно. Жената била много красива и му дала двайсет долара бакшиш. Той й връчил подноса и се върнал в мотела. Друго не знаеше.
Уилямс се приближи към тях.
— Дявол да го вземе, вече непрестанно търча насам-натам да разследвам убийства и отвличания. До неотдавна това беше тихо, спокойно местенце.
С разрешение на полицейския началник взеха кутията с материали за Боб Скот, които бе преглеждала Джоун, после проведоха кратко съвещание на паркинга. Паркс повтори дума по дума разговора си с Джоун.
— Трябва да са я отвлекли съвсем скоро след като приключихме. Тя ми съобщи какво е открила за Боб Скот. Аз казах, че е напълно възможно Скот да се окаже предател, а той би бил идеален вътрешен съучастник за заговор срещу Ритър, макар да знам, че вие не сте убедени в това. Решихме да изчакаме, докато се върнете от срещата с Кейт Рамзи, преди да планираме следващите си стъпки.
Кинг отиде да огледа колата на Джоун, а Паркс влезе в бунгалото да поговори с Уилямс. Полицаите вече бяха претърсили колата, без да открият нищо.
Мишел се приближи до Кинг и сложи ръка на рамото му.
— Добре ли си?
— Трябваше да предвидя това — отвърна той.
— Как? Не си ясновидец.
— Разговаряхме с много хора. Милдред Мартин беше убита веднага след като я посетихме. Не бе трудно да предположа, че ще нападнат Джоун.