Кинг попита:
— Имаш ли представа как са оцелели родителите ти през онези трудни години? Работила ли е майка ти?
— Да, тук-там, но нищо постоянно. Помагала на татко да пише книгите, събирала му материали и тъй нататък. Честно казано, не знам точно как са се справили. — Тя избърса очи. — Защо, какво намекваш?
— Просто се чудя — отвърна Кинг. — Кои са били онези адвокати, дошли да защитават баща ти? Богати ли бяха родителите му?
Кейт леко се обърка.
— Не, татко ми е израснал в кравеферма в Уисконсин, майка ми е родена във Флорида. И двамата са били доста бедни.
— Значи става още по-странно. Защо адвокатите са се втурнали на помощ? Питам се дали през трудните години родителите ти не са получавали средства от неизвестен източник.
— Сигурно е възможно — каза Кейт, — но нямам представа става откъде.
Мишел погледна Кинг.
— Мислиш ли, че човекът, който е разговарял с Рамзи в кабинета му, може да има връзка с инцидента в Лос Анджелис?
— Погледни от такъв ъгъл: убийството става в Лос Анджелис и ченгетата арестуват Арнолд Рамзи. Ами ако не е бил сам? Ако е имало още един виновник — човек с дебели връзки? Това би обяснило нашествието на адвокатите. Знам що за стока са, не работят без пари.
Мишел кимна.
— Това би обяснило и защо човекът е споменал Реджина Рамзи. Може би е напомнил за миналите сблъсъци с властите, за да накара Рамзи да вземе пистолет и да се включи отново в борбата.
— Господи, това е прекалено — каза Кейт. Изглеждаше готова да заплаче всеки момент. — Баща ми беше блестящ учен. Можеше да преподава в Харвард, Йейл или Бъркли. А после полицията му лепва лъжливо обвинение и животът му се проваля. Нищо чудно, че се бунтуваше срещу властите. Къде е справедливостта във всичко това?
— Няма я — отговори Кинг.
— Ясно си спомням как научих новината.
— Ти каза, че е било в час по алгебра — напомни Мишел.
Кейт кимна.
— Излязох в коридора, а там стояха Торнтън и майка ми. Веднага разбрах, че се е случило нещо лошо.
Кинг трепна.
— Торнтън Джорст е бил там с майка ти? Защо?
— Той й съобщил. Не ви ли каза това?
— Не, не ни го каза — отсече твърдо Мишел.
— Как е узнал преди майка ти? — промърмори замислено Кинг.
Кейт го изгледа с недоумение.
— Не знам. Предполагах, че е чул по телевизията.
— По кое време дойдоха да те вземат от училище? — попита Кинг.
— По кое време? Аз… не знам. Беше преди години.
— Помисли, Кейт. Много е важно.
Тя помълча около минута, после каза:
— Беше сутринта, доста преди обяд. Да речем, около единайсет.
— Ритър бе убит в 10:32. Няма начин след по-малко от трийсет минути телевизионните станции да са пуснали новината с пълни подробности, включително името на атентатора.
— И Джорст е имал време да мине да вземе майка ти? — попита Мишел.
— Е, по онова време тя не живееше много далече от училището. Трябва да разберете, „Атикъс“ е сравнително близо до Боулингтън, само на трийсет минути с кола. А мама живееше край пътя.
Мишел и Кинг си размениха тревожни погледи.
— Не е възможно, нали? — каза Мишел.
— Какво? — трепна Кейт. — За какво говорите?
Кинг се изправи, без да отговори.
— Къде отивате? — попита Кейт.
— Да посетим доктор Джорст — каза той. — Мисля, че е пропуснал да ни каже много неща.
— Ако не ви е казал как дойдоха да ме вземат от училище, може би е премълчал и за него и мама.
Кинг я изгледа втренчено.
— Какво?
— Преди тя да умре, двамата с Торнтън се срещаха.
— Срещаха се? — повтори Кинг. — Но нали каза, че тя обичала баща ти?
— По онова време Арнолд беше мъртъв почти от седем години. Дружбата на Торнтън и майка ми издържа изпитанията и се превърна в нещо друго.