Мишел и Кинг се спогледаха — Лорета Боддуин. Лицето на Джорст бе станало пепеляво.
— Не можех да повярвам на очите си — продължи той. — Всичко беше като в кошмар. Изтичах до колата си и подкарах с пълна скорост. Не бях само аз, много хора бягаха от хотела.
— Не казахте ли на полицията?
— Какво има за казване? Бях там, видях какво стана и избягах като стотици други. А и властите не се нуждаеха от моите показания.
— После отидохте да кажете на Реджина. Защо?
— Защо! За бога, мъжът й току-що бе застрелял кандидат-президент. И след това бе убит. Трябваше да й кажа. Не разбирате ли?
Кинг извади от джоба си снимката, която бе взел от спалнята на горния етаж, и му я подаде. Джорст я пое с треперещи ръце и сведе очи към усмихнатото лице на Реджина Рамзи.
— Мисля, че разбирам, особено ако още тогава сте били влюбен в нея — каза тихо Кинг.
54
— Е, какво мислиш? — попита Мишел, когато потеглиха.
— Може да казва истината. Сигурно е решил да пристигне пръв, за да утеши клетата вдовица. С един куршум два заека — печели от смъртта на приятеля си и в същото време се прави на добрия самарянин.
— Добре де, мръсник е. Но това не значи, че е и убиец.
— Не знам. Явно си струва да го държим под око. Не ми харесва, че толкова години е крил за присъствието си в хотел „Феърмаунт“ и че е искал да се ожени за Реджина. Това стига, за да го сложа на едно от първите места в списъка на заподозрените.
Мишел подскочи като ужилена.
— Чакай малко. Шон, може да ти прозвучи налудничаво, но ме изслушай. — Той я изгледа въпросително. — Джорст признава, че е бил във „Феърмаунт“. Влюбен е в Реджина Рамзи. Ами ако точно той е уговорил Рамзи да убие Ритър? Знаел е за омразата му. Бил е негов приятел и колега. Рамзи би го послушал.
— Кейт каза, че човекът, когото чула, не е Джорст.
— Но не може да бъде сигурна. Джорст може да е преправил леко гласа си, защото е знаел, че Кейт е в къщата. Добре, да си го представим. Джорст се споразумява с Рамзи. Отиват в хотела, и двамата са въоръжени.
Кинг веднага подхвана нишката.
— После Рамзи стреля, а Джорст не. Измъква се, скрива пистолета в килера, където го вижда Лорета, и след това хуква да каже на Реджина и Кейт.
— С намерението по някое време да се ожени за вдовицата.
— Доста дълго е чакал, за да й предложи — отбеляза Кинг.
— Не, може да й е предлагал и друг път, а тя да е отказвала. Или пък е изчакал, за да не събуди подозрения. Или му е било нужно по-дълго време, за да накара Реджина да се влюби в него. — Мишел го изгледа тревожно. — Е, какво мислиш?
— Логично звучи, Мишел, наистина. Но после Реджина умира. Джорст остава с празни ръце.
— Наистина ли смяташ, че Реджина Рамзи е била убита?
— Ако вярваме на Джорст, защо да се самоубива, след като е приела неговото предложение? — Кинг помълча, после бавно каза: — Кейт е знаела, че мислят за брак. И Джорст твърди, че не възразявала.
— Ами ако не е била съгласна? — попита Мишел.
— Как така?
— Кейт обича баща си. Каза ми, че ако майка й не го била напуснала, той може би нямало да убие Ритър. Но нещата се развиват по този начин и той загива. А после майка й решава да се омъжи за негов колега. Тогава умира и тя.
— Значи казваш, че Кейт е убила майка си?
Мишел вдигна ръце.
— Казвам само, че не е изключено. Не искам да го вярвам. Кейт ми харесва.
Кинг въздъхна.
— Цялата история е като балон. Натиснеш ли го от едната страна, издува се от другата. — Той се озърна към нея. — Състави ли онзи списък по дати, за който те помолих?
Мишел кимна и извади от чантата си бележник.
— Арнолд Рамзи е роден през 1949 година. Завършва гимназия през 1967 и постъпва в Бъркли, където защитава докторат през 1974. Между другото, през същата година се оженва за Реджина После двамата обикалят насам-натам, докато Арнолд получава място в „Атикъс“ през 1982. По това време Кейт е на около година. — Тя млъкна и погледна Кинг. По лицето му бе изписано недоумение. — Какво те смущава?