Вече бяха разпитали най-подробно сервитьора, който трябвало да изпълни поръчката на Джоун. Младежът работеше в мотела от две-три години и личеше, че е потресен от станалото. Той обясни, че докато носел храната към бунгалото на Джоун, към него се приближила млада жена. След като потвърдил, че поръчката е за Джоун, тя се представила за нейна сестра, дошла на посещение, и казала, че иска да я изненада, като лично й сервира вечерята. Всичко изглеждало съвсем невинно. Жената била много красива и му дала двайсет долара бакшиш. Той й връчил подноса и се върнал в мотела. Друго не знаеше.
Уилямс се приближи към тях.
— Дявол да го вземе, вече непрестанно търча насам-натам да разследвам убийства и отвличания. До неотдавна това беше тихо, спокойно местенце.
С разрешение на полицейския началник взеха кутията с материали за Боб Скот, които бе преглеждала Джоун, после проведоха кратко съвещание на паркинга. Паркс повтори дума по дума разговора си с Джоун.
— Трябва да са я отвлекли съвсем скоро след като приключихме. Тя ми съобщи какво е открила за Боб Скот. Аз казах, че е напълно възможно Скот да се окаже предател, а той би бил идеален вътрешен съучастник за заговор срещу Ритър, макар да знам, че вие не сте убедени в това. Решихме да изчакаме, докато се върнете от срещата с Кейт Рамзи, преди да планираме следващите си стъпки.
Кинг отиде да огледа колата на Джоун, а Паркс влезе в бунгалото да поговори с Уилямс. Полицаите вече бяха претърсили колата, без да открият нищо.
Мишел се приближи до Кинг и сложи ръка на рамото му.
— Добре ли си?
— Трябваше да предвидя това — отвърна той.
— Как? Не си ясновидец.
— Разговаряхме с много хора. Милдред Мартин беше убита веднага след като я посетихме. Не бе трудно да предположа, че ще нападнат Джоун.
— Или теб! И какво се очакваше да направиш? Да я пазиш като малко дете? Не я познавам чак толкова добре, но не ми се вярва, че щеше да приеме.
— Аз дори не се опитах, Мишел. Не бях загрижен за нейната безопасност. А сега…
— Все още имаме шанс да я намерим. Жива.
— Извинявай, но засега резултатите ни от издирването на живи хора не са много добри.
— Съжалявам — каза Мишел.
— Аз също.
Паркс се завърна.
— Вижте, ще наредя да проверят онзи Боб Скот от Тенеси и ако е същият, отиваме там с голяма компания да побъбрим. Поканени сте и вие, стига да искате.
— Искаме — отговори Мишел от името на двамата.
56
Паркс тръгна да разследва Боб Скот, а двамата се върнаха в дома на Кинг. Мишел приготви обяд, но след това не можа да го открие. Най-сетне го зърна да седи на кея и тръгна натам.
— Приготвих супа и сандвичи. Не съм кой знае каква домакиня, но стават за ядене.
— Благодаря — отвърна разсеяно той. — След минутка ще дойда.
Мишел седна до него.
— Още ли мислиш за Джоун?
Той вдигна глава към нея, после сви рамене.
— Мислех, че вече не сте приятели.
— Не сме! — възкликна Кинг, после добави малко по-спокойно: — Не сме. Но преди много време бяхме нещо повече от приятели.
— Знам, че не ти е лесно, Шон.
Поседяха мълчаливо, докато накрая Кинг каза:
— Тя ме заслепи.
— Какво? — трепна Мишел.
— Заслепи ме. В асансьора.
— Как?
— Беше по шлифер и нямаше почти нищо отдолу. Хайде, признай, вероятно си помислила, че е нещо подобно, след като узна за бикините на полилея.
— Добре, може и да съм си помислила. Но защо го е направила? Ти си бил на пост.
— Защото получила бележка, уж от мен, с молба да ме изненада в проклетия асансьор. А след нощта, която прекарахме заедно, вероятно е предвиждала и достойно продължение на изненадата.
— Според теб кой е написал бележката? Ако са искали да те разсеят чрез Джоун, как биха могли да знаят кога точно ще слезе?
— Срещата беше от 10:00 до 10:35. Тя знаеше това. Онези също са знаели с какъв интервал разполагат. Но дори тя да не го беше направила, сигурен съм, че пак щяха да се опитат да убият Ритър.