Тя го изгледа предпазливо.
— Това пък какво би трябвало да означава?
— Защо ти не ми кажеш какво означава?
Джоун се облегна назад, въздъхна дълбоко и плъзна пръсти из разчорлената си коса.
— Тя знае ли, че онази нощ бяхме заедно?
— Няма значение какво знае или не знае. Това е между нас двамата.
— Все още нямам представа накъде е тръгнало всичко, Шон. Защо се ровиш из минали работи?
— Може и аз да нямам представа. Може би изобщо не искам да знам, тъй че дай просто да зарежем тая проклета тема. Минало и заминало, нали? Да спи зло под камък. Онзи досадник Ритър да почива в мир, става ли? — Той приготви чая и подаде на Джоун пълна чаша. — Ето ти ментов, изпий го.
— Шон…
Той я сграбчи за ръката и се приведе съвсем близо.
— Изпий си чая.
Глухият заплашителен глас и втренченият поглед сякаш я укротиха. Тя пое чашата и отпи глътка.
— Хубав е, благодаря.
— Моля. А сега за твоето предложение относно Бруно. Да речем, че се съглася. Каква ще е първата стъпка в дружеското ни партньорство?
Джоун все още изглеждаше разстроена, но извади от куфарчето си папка и прегледа съдържанието й. Въздъхна, изкашля се тихо и каза:
— Нуждаем се от факти. Затова съставих списък от хора, с които трябва да говорим. — Тя подаде един лист на Кинг. — Освен това трябва да посетим местопрестъплението и да започнем оттам.
Кинг плъзна поглед по списъка.
— Добре, доста е изчерпателен. Не липсва никой — от мисис Бруно и мисис Мартин, та чак до Адам и Ева. — Той се втренчи в едно име от списъка, после вдигна очи към нея. — Сидни Морс?
— Смята се, че той е в психиатрична лечебница в Охайо. Да проверим дали е така. Ти можеш да го познаеш, предполагам.
— Едва ли някога ще го забравя. Имаш ли вече някакви теории?
— Да приема ли този интерес като съгласие от твоя страна?
— Приеми го като евентуално съгласие. И тъй, теории?
— Бруно имаше много врагове. Може вече да е мъртъв.
— В такъв случай разследването приключва още преди да започне.
— Не, моята сделка с хората на Бруно е да разбера какво е станало с него. Получавам парите, независимо дали с жив или мъртъв.
— Добър пазарлък. Както виждам, все още си в отлична форма.
— И жив, и мъртъв, ще е еднакво трудно да го намерим. Дори може да се окаже по-трудно, ако не е жив. Ще ми платят за резултата, какъвто и да е той.
— Чудесно, разбрах те. Говорехме за теории.
— Да допуснем, че някоя от заинтересованите страни го е отвлякла, за да наклони изборите в своя полза. Доколкото разбрах, електоратът на Бруно може да се окаже достатъчно голям, за да повлияе на резултатите, ако той подкрепи някого или му откаже поддръжка.
— Виж какво, изобщо не вярвам, че някоя голяма политическа партия е отвлякла Бруно. В друга страна може би, но не и тук.
— Съгласна съм. Звучи като изсмукано от пръстите.
Кинг отпи от чая си и каза:
— Нека тогава да се върнем към по-традиционните злодеяния, съгласна ли си?
— Отвлекли са го за пари и тепърва предстои искането за откуп.
— Или става дума за банда, чиято дейност е разбил по време на кариерата си като прокурор.
— Ако е тъй, вероятно никога няма да открием трупа.
— Има ли вероятни заподозрени?
Джоун поклати глава.
— Очаквах да има, но не излезе нищо. Трите най-сериозни престъпни организации, в чието разбиване е участвал, нямат активни членове на свобода. След напускането на Вашингтон той е преследвал някои местни банди във Филаделфия, но тяхната дейност с била чисто квартална и се ограничавала до пистолети, ножове и мобилни телефони, нищо съществено. Не биха имали нито ум, нито възможности да отвлекат Бруно изпод носа на тайните служби.
— Добре, отхвърляме политическите сметки и враговете от службата му като прокурор. Остават чисто финансовите мотиви. Заслужава ли си да поемат такъв риск заради него?
— Лично заради него — не. Както казах преди, роднините на жена му имат пари, но не са рокфелеровци. Биха могли да платят най-много един милион долара.
— Е, звучи внушително, но днес един милион не е чак такава сума, както някога.
— О, как бих искала да проверя на практика — подметна Джоун и пак се наведе над папката. — Политическата партия на Бруно разполага със солидни фондове, но пак се връщаме на основното: има далеч по-изгодни мишени, и то немалко.