31
— Благодаря, че прие да се срещнеш с мен — каза Джоун.
Джефърсън Паркс седеше срещу нея в малката столова на мотела, където бе отседнала. Той я изгледа предпазливо.
— Отдавна не се бяхме виждали.
— Шест години — каза тя. — Обединената следствена група в Мичиган. Тайните служби и федералните шерифи получиха великодушното разрешение да носят куфарите на ФБР.
— Доколкото си спомням, ти разгада цялата история и се погрижи всички да разберат за това.
— Да, умея да вдигам шум около себе си. Ако бях мъж, нямаше да ми се налага.
— Я стига, наистина ли мислиш така?
— Не, Джефърсън, не мисля, а знам. Да ти цитирам ли примери? Хиляди са на върха на езика ми.
— Заедно с цяла цистерна отрова — промърмори тихичко Паркс, но на глас каза: — И тъй, за какво искаше да ме видиш?
— За случая Хауард Дженингс.
— Какво по-точно?
— Просто се чудех докъде си стигнал. Чисто колегиален интерес.
— Знаеш, че не мога да говоря за текущо разследване.
— Можеш обаче да споделиш някои сведения, които не са поверителни и няма да застрашат разследването, но засега не са станали обществено достояние.
Паркс сви рамене.
— Не съм сигурен дали те разбирам.
— Ето, например не си арестувал Шон Кинг, вероятно защото въпреки някои косвени улики, които привидно сочат към него, не вярваш да е виновен. И може би разполагаш с факти, сочещи в друга посока. Колкото до Сюзан Уайтхед, той не може да я е убил, защото не беше тук. Дори ми се струва, че ти сам му осигури алиби.
— Откъде знаеш?
— Нали съм детектив — отвърна Джоун. — Проучих фактите.
— Не е задължително Хауард Дженингс и Сюзан Уайтхед да са убити от един и същ човек. Може да става дума за съвсем различни престъпления.
— Не вярвам в това, и ти също не вярваш. Струва ми се, че макар престъпленията да се различават, между тях има и много общо.
Паркс уморено поклати глава.
— Знам, че си много умна, а аз много глупав, но колкото повече говориш, толкова по-малко разбирам какво казваш, по дяволите.
— Да предположим, че Дженингс не е убит като човек, включен в Програмата за защита на свидетели. Нека допуснем, че е убит, защото работеше при Шон Кинг.
— Защо?
Тя не обърна внимание на въпроса.
— Сюзан Уайтхед е убита другаде и после пренесена в дома на Шон. И в двата случая няма безспорни доказателства, че той е убиецът. Нещо повече, в случая с Уайтхед фактите доказват обратното; той има алиби.
— Но за Дженингс няма алиби, а убийството е извършено с неговия пистолет — възрази Паркс.
— Да, той ми обясни теорията за подмяната. Доколкото разбрах, ти си съгласен с нея.
— Не потвърждавам и не отричам. Ето ти още една теория: Дженингс е убит от бившите си престъпни партньори и те се опитват да натопят Кинг. Пистолетът е негов, няма алиби, трупът лежи в кантората му. Класическа постановка.
— Но дали са могли да бъдат сигурни? — попита Джоун.
— В какво?
— Че Шон няма да разполага с алиби за онази нощ. Би могло да го повикат по спешност, докато е на дежурство, или някой да го види другаде в часа на убийството.
— Освен ако са знаели точния маршрут и навиците му — възрази Паркс. — Изчакали са да стигне до центъра и тогава са убили Дженингс. Той е забелязан там по време на убийството.
— Да, забелязан, но пак повтарям: ако бе срещнал някого или ако го бяха повикали в този момент, щеше да има алиби и край на целия план.
— И докъде стигаме? — попита Паркс.
— Дотам, че организаторите на плана всъщност не дават пет пари дали Шон ще бъде арестуван за престъплението, или не. А от личен опит знам, че когато накисват някого, рядко допускат подобна немарливост. Щом са били толкова внимателни, че да откраднат пистолета му, да го изкопират до най-малката подробност, да убият Дженингс и да върнат оръжието в къщата на Шон, значи би трябвало да изберат за убийството време и място, което да остави Шон без никакъв шанс за алиби. С две думи, не приемам за нормално едно изключително грижливо планиране на действията с оръжието да се съчетае с пълна некадърност по линия на алибито. Убийците рядко проявяват такава шизофрения.
— Е, Кинг може сам да е скалъпил всичко, за да ни обърка.
— С какъв мотив? Да съсипе хубавия живот, който си е уредил тук?