— Няма смисъл. Не е много удобно да крие оръжието в стените, освен ако е имала вградено скривалище.
— Вярно.
Кинг разсеяно плъзна поглед из малката градина. За миг спря на едно място, отмина и пак се върна. Пристъпи към лехата с хортензии. Шест розови и една синя — точно по средата.
— Хубави хортензии — каза той на Тони.
Бършейки ръцете си, Болдуин отвърна:
— Да, мама ги обичаше най-много, дори повече от розите.
Кинг го погледна с любопитство.
— Интересно. Казвала ли е защо?
— Как така? — озадачи се Тони.
— Защо е обичала хортензиите повече от розите?
— Шон, наистина ли смяташ, че е важно? — обади се Мишел.
Тони се почеса по брадата.
— Ами… като стана дума, тя на няколко пъти спомена, че за нея тези хортензии са безценни.
Кинг рязко завъртя глава към Мишел, после се втренчи в синята хортензия и възкликна:
— По дяволите!
— Какво има? — попита Мишел.
— Най-невероятната догадка на света. Но може и да излезе вярна. Бързо, Тони. Имаш ли лопата?
— Лопата ли? Защо?
— Винаги съм се чудил на сините и розовите хортензии.
— Няма нищо за чудене. Някои хора смятат, че са различни видове, но всъщност не е така. Нали разбирате, човек може да си ги купи готови, но може и да превърне розовите в сини, като повиши киселинността на почвата, или пък розовите в сини, като направи почвата по-алкална. За киселинност продават специален препарат, алуминиев сулфат, струва ми се. А по-просто е да заровиш в земята желязо — консервени кутии или дори ръждиви пирони. Това също ще промени цвета от розов на син.
— Знам, Тони. Затова искам лопата. Побързай, моля те.
Тони донесе инструмента от гаража и Кинг започна да разкопава около синята хортензия. Не след дълго лопатата издрънча в нещо твърдо. И малко по-късно той извади предмета.
— Хубав източник на желязо — каза Кинг, повдигайки ръждивия пистолет.
33
След като оставиха онемелия Тони да стои като вкаменен в майчината си градина, Кинг и Мишел спряха да хапнат в една малка закусвалня.
— Добре — първа се обади Мишел, — официално признавам, че съм впечатлена от детективските и градинарските ти умения.
— Имаме късмет, че желязото е съставна част на стоманата, иначе никога нямаше да намерим пистолета.
— Вече съм наясно с пистолета, изнудването и причината за смъртта на Лорета. Но все още не схващам защо са натъпкали пари в устата й.
Кинг плъзна пръст по кафената чашка пред себе си.
— Веднъж работих в обединен екип с ФБР в Лос Анджелис. Руските рекетьори скубеха пари от всички магазини и заведения в един доста голям квартал. Освен това въртяха финансови машинации, затова включиха и нас. Разполагахме с вътрешна информация; плащахме на осведомители. Нали знаеш, горски пожар се гаси с огън. Един ден намерихме осведомителите надупчени на решето в багажника на изоставена кола. Устните им бяха зашити с телбод. Когато махнахме телбода, открихме пари — навярно същите, които бяха получили от нас. Посланието беше ясно: приказваш ли, умираш и изяждаш възнаграждението за измяната, която е причинила смъртта ти.
— Значи парите в устата на Лорета са били символ? Последната вноска за нейното мълчание.
— Така го тълкувам.
— Чакай малко, синът й каза, че парите спрели да идват преди около година. Но ако човекът все още е бил в състояние да убие Лорета, защо е спрял да плаща? И защо тя се е примирила? Защо не е отишла в полицията?
— Не забравяй, минали са седем години. Какво би казала тя на ченгетата? Че е имала амнезия и току-що всичко си е припомнила? А, между другото, ето го и пистолета.
— По същия начин трябва да е разсъждавал и онзи, когото е изнудвала, и затова е спрял да плаща. Направил си е сметката, че тя вече няма власт над него.
— Каквато и да е истината, очевидно някой съвсем наскоро е разбрал кой е изнудвачът и Лорета е платила с живота си.
Мишел изведнъж пребледня и стисна ръката му.
— Когато разговарях с Лорета, тя спомена, че е била в онзи килер, макар да не каза, че е видяла някого. Не смяташ ли…
Кинг веднага схвана тревогата й.
— Някой може да ви е подслушал, или пък тя по-късно да е споделила с някого.
— Не, тя бе убита почти веднага след като разговарях с нея. Трябва да е станало заради онзи разговор. Но ние бяхме сами на верандата. И все пак някой трябва да е чул. Господи, сигурно аз съм причинила смъртта й.