Кинг и Мишел се спогледаха.
— Слушайте, доктор Джорст — каза Кинг, — няма да се впускам в дълги обяснения. Неотдавна открихме данни, които недвусмислено подсказват, че през онзи ден Арнолд Рамзи не е бил сам. Че в хотела е имало друг убиец или поне потенциален убиец.
— Невъзможно. Ако беше вярно, отдавна да е излязло на бял свят.
— Не е толкова сигурно — каза Мишел. — Не и ако мнозина високопоставени служители са искали всичко да се размине тихомълком. Вече са разполагали с убиец.
— И с виновен агент от тайните служби — допълни Кинг.
Джорст пак седна.
— Аз… просто не вярвам. Какви нови данни? — попита предпазливо той.
— Не можем да ви кажем в момента — отвърна Кинг. — Но нямаше да дойдем чак дотук, ако не вярвахме, че си струва да проверим.
Джорст извади кърпичка и избърса лицето си.
— Е, и по-странни неща са ставали. Така де, вижте например Кейт Рамзи.
— Какво е станало с Кейт? — бързо попита Мишел.
— Тя учеше тук, в „Атикъс“. Аз й преподавах. Кой би очаквал, че ще реши да постъпи тъкмо в този колеж? Беше извънредно умна, като баща си. Можеше да отиде където поиска, но дойде при нас.
— Къде е сега? — попита Кинг.
— В Ричмънд. Аспирантка е във Вирджинския университет, факултет „Публична администрация“. Отличен факултет. Аз лично й написах препоръка.
— Как смятате, тя мразеше ли баща си заради онова, което е сторил?
Джорст се замисли, преди да отговори.
— Тя обичаше баща си. И все пак може да го е мразила в смисъл, че си е тръгнал и я е напуснал, поставяйки политическите си убеждения над обичта към нея. Не съм психиатър, просто изказвам предположение. Но нали знаете, крушата не пада далеч от дървото.
— Какво намеквате? — попита Мишел.
— Ходи на митинги, пише писма, подава заявления до държавни служители и граждански организации, публикува статии в алтернативни издания. Също като баща си.
— Значи може да го е мразила, че я е изоставил, но сега върви по неговия път?
— Така изглежда.
— А отношенията с майка й? — попита Кинг.
— Доста добри. Макар че може би я упреква донякъде за станалото.
— Че не е била до съпруга си? — попита Кинг. — Че ако са били заедно, нямало да се стигне дотам?
— Да.
— Не сте ли се срещали с Реджина Рамзи след смъртта на съпруга й? — попита Мишел.
— Не — бързо отговори Джорст, после се поколеба. — Естествено, виждали сме се на погребението и още няколко пъти, докато Кейт учеше тук.
— Помните ли каква беше причината за смъртта й?
— Свръхдоза.
— Тя не се ли омъжи повторно? — попита Кинг.
Джорст леко пребледня.
— Не. — Той се окопити и забеляза любопитните им погледи. — Извинявайте, разговорът е много болезнен за мен. Те бяха мои близки приятели.
Кинг отново огледа лицата на хората от снимката. Кейт Рамзи изглеждаше около десетгодишна. Имаше умно, изпълнено с обич лице. Стоеше между родителите си и стискаше ръцете им. Мило, любещо семейство. Поне на пръв поглед.
Той върна снимката.
— Случайно да се сещате за още нещо?
— Нищо не ми идва наум.
Мишел подаде на Джорст визитна картичка с телефонните си номера.
— За всеки случай, ако си спомните някоя подробност — обясни тя.
Джорст погледна картичката.
— Ако е вярно твърдението ви, че е имало друг убиец, какво точно би трябвало да извърши? Да чака като резерва в случай, че Арнолд се провали?
— Или — каза Кинг — може би през онзи ден е трябвало да умре още някой.
35
Когато се свързаха с факултет „Публична администрация“ към Вирджинския университет, Кинг и Мишел узнаха, че Кейт Рамзи в момента отсъства, но я очакват да се върне до два-три дни. Потеглиха обратно към Райтсбърг, където Кинг помоли да спрат на паркинга пред един голям магазин за хранителни стоки в центъра.