— Първа! — Тя се гмурна във водата и след малко изплува. — Идваш ли?
Той се съблече, гмурна се и изплува до нея. Мишел погледна към брега.
— Според теб колко има дотам?
— Около сто метра. Защо?
— Мисля си да организирам импровизиран триатлон.
— Защо ли не съм изненадан?
— Да се надбягваме до брега — предложи тя.
— Няма да е равностойно състезание.
— Много си самоуверен, а?
— Не, исках да кажа, че ще ме изпревариш за нула време.
— Откъде знаеш?
— Ти си олимпийска състезателка, а аз адвокат на средна възраст с отслабнали колене и калпаво дишане заради една стара рана, получена при изпълнение на служебния дълг. Все едно да се състезаваш с баба си.
— Ще видим. Може да изненадаш и себе си. Раз-два-три-старт!
Тя се стрелна напред, прорязвайки с мощни удари на ръцете спокойната топла вода.
Кинг заплува след нея и за свое учудване с лекота преодоля разстоянието. Нещо повече, когато наближиха брега, вече бяха почти рамо до рамо. Мишел се разсмя, когато той посегна и шеговито я сграбчи за крака. Стигнаха на брега едновременно. Кинг се просна по гръб и задиша жадно, сякаш цялата атмосфера нямаше да му стигне.
— Е, май наистина изненадах и себе си — каза задъхано той. После завъртя глава към Мишел. Тя изобщо не се задъхваше и Кинг изведнъж осъзна истината. — Измамница! Ти дори не си се опитала да ме изпревариш!
— Напротив. Е, трябваше да ти дам известен бонус за възрастта и другите неравностойни показатели.
— Това вече беше последната капка.
Той скочи и се хвърли към Мишел, която побягна с писъци. Но в същото време се превиваше от смях и Кинг я догони с лекота. Метна жертвата на рамо, нагази до кръста и тържествено я хвърли във водата. Тя изплува, продължавайки да се смее.
— Това за какво беше?
— За да ти покажа, че още има хляб в мен, макар да съм прехвърлил четирийсетте.
Когато се върнаха и вдигнаха джета на кея, Кинг попита:
— Как тъй се прехвърли от баскетбола и бягането в олимпийския отбор по гребане?
— Предпочитах бягането пред баскетбола, но ми липсваше играта в екип. В колежа един мой приятел се занимаваше с гребане и чрез него се запалих и аз. Изглежда, имам вроден талант за този спорт. Излезех ли по вода, ставах неуморна; бях като машина. И много харесвах опиянението от чувството, че хвърлям цялото си същество върху греблата. Бях най-млада в отбора. Когато постъпих, никой не вярваше от мен да излезе нещо. Мисля, че ги опровергах.
— Май си посветила на подобни опровержения значителна част от живота си. Особено в тайните служби.
— Да, не всичко беше цветя и рози.
— Не разбирам много от спорт. Как се наричаше твоята дисциплина?
— Четворка с кормчия. Четири жени гребат с всичка сила, а кормчията дава ритъма. Трябва да си неимоверно съсредоточен.
— Как беше на Олимпийските игри?
— Най-вълнуващото и най-непоносимото време в живота ми. Толкова се бях стегнала, че повърнах преди първата гонка. Но когато спечелихме среброто, и то само на косъм от златото, нямаше по-прекрасно чувство на света. Аз все още си бях хлапачка и ми се струваше, че съм достигнала върха.
— Още ли тя се струва така?
Тя се усмихна.
— Не, надявам се, че най-хубавото ще дойде тепърва.
Изкъпаха се и облякоха сухи дрехи. Когато Мишел слезе, Кинг преглеждаше някакви записки на кухненската маса.
— Интересно ли е четивото? — попита тя, докато решеше мократа си коса.
Той вдигна глава.
— Разговорът ни с Джорст. Чудя се дали не знае повече, отколкото казва. И още — чудя се какво можем да научим от Кейт Рамзи.
— Ако се съгласи да разговаря с нас.
— Точно така. — Кинг се прозина. — Утре ще му мислим. Денят беше тежък.
Мишел погледна часовника си.
— Късно става. Май е по-добре да си тръгвам.
— Слушай, защо не пренощуваш тук? — предложи Кинг и бързо добави: — Можеш да спиш в стаята за гости, където се изкъпа току-що.
— Недей да ме жалиш, имам си къде да спя. Вече съм голямо момиче.
— Жаля те, защото всичките боклуци от джипа сега са в стаята ти. Може нещо живо да се спотайва в купчината. Току-виж, те нападнало посред нощ. — Той се усмихна, после тихо каза: — Остани тук.
Тя му отвърна с усмивка и многозначителен поглед. Но може и да е от виното, каза си той.