— Какви неща трябва да правя за милион долара.
Сетне излезе с широка крачка.
— Довиждане, Бъди — каза Кинг и я последва.
Щастливият Бъди трескаво размаха ръка и отвърна:
— Довиждане, Бъди.
39
Частният самолет кацна във Филаделфия и трийсет минути по-късно Кинг и Джоун наближаваха дома на Джон и Катрин Бруно в едно красиво предградие. Докато минаваха покрай добре поддържани тревни площи и тухлени къщи, обрасли с бръшлян, Кинг се озърна към Джоун.
— Тук май мирише на стари пари.
— Само от страна на съпругата. Джон Бруно е израснал в бедно семейство от Куинс, после родителите му се преселили във Вашингтон. Завършил право в „Джорджтаун“ и веднага започнал работа като столичен прокурор.
— Срещала ли си мисис Бруно?
— Не. Исках да дойдеш с мен. Нали знаеш, първото впечатление е най-важно.
Мургава прислужница с колосана униформа, дантелена престилчица и почтително държане ги въведе в големия хол. Жената едва не направи реверанс, преди да излезе. Кинг поклати глава пред тази старомодна гледка, после веднага се съсредоточи, защото в стаята влезе дребна жена.
От Катрин Бруно би излязла отлична президентска съпруга, бе първото му впечатление. Тя беше около четирийсет и пет годишна, нисичка, изтънчена, умна, достолепна — истинско олицетворение на синята кръв и добрите маниери. Втората му мисъл обаче бе, че жената твърде много държи на собствената си персона. Това личеше по навика й да гледа над рамото на своя събеседник. Сякаш не можеше да хаби безценното си зрение за хора от простолюдието. Тя дори не попита Кинг защо главата му е бинтована.
Джоун обаче я накара много бързо да се съсредоточи. Тя винаги излъчваше сила и напрежение, като ураган, готов всеки момент да се разрази. Кинг едва удържа усмивката си, докато неговата партньорка с лекота разбиваше стената на високомерието.
— Времето не е на наша страна, мисис Бруно — каза Джоун. — Полицията и ФБР вършат всичко необходимо, но резултатите им засега са нищожни. Колкото по-дълго остава в неизвестност съпругът ви, толкова повече намаляват шансовете да го върнем жив.
Надменният поглед бързо се върна към грешната земя.
— Е, нали затова ви наеха хората на Джон? За да го върнете жив и здрав.
— Именно. Водя разследване по няколко линии, но ми е необходима и вашата помощ.
— Казах на полицаите всичко, което знам. Питайте тях.
— Предпочитам да чуя вас.
— Защо?
— Защото в зависимост от вашите отговори може да имам допълнителни въпроси, които не са хрумнали на полицаите.
И освен това искаме да видим дали зад тая префърцунена маска не се крие лъжлив език, помисли си Кинг.
— Добре, питайте.
Жената изглеждаше толкова смутена, че Кинг изведнъж се запита дали няма тайна любовна връзка, която измества на заден план желанието й отново да види съпруга си.
— Подпомагахте ли политическата кампания на съпруга си? — попита Джоун.
— Що за въпрос е това?
— Такъв, чийто отговор бихме желали да знаем — отвърна любезно Джоун. — Разбирате ли, мъчим се да стесним кръга от мотиви, потенциални заподозрени и перспективни линии на разследване.
— А какво общо има с това моята подкрепа за политическата кариера на Джон?
— Е, ако сте подкрепяли политическите му амбиции, значи навярно имате достъп до имена, водили сте със съпруга си разговори насаме за някои негови тревоги, свързани с тази част от живота му. Ако обаче сте били извън играта, ще трябва да търсим другаде.
— О, не мога да кажа, че бях твърде доволна, когато Джон се насочи към политическа кариера. Разбирате ли, той нямаше никакъв шанс; всички го знаехме. А близките ми…
— Не одобряваха — подсказа Кинг.
— Семейството ми стои далеч от политиката. Имаме безупречна репутация. Майка ми едва не получи удар, когато се омъжих за обикновен прокурор, израснал в неподходяща среда и отгоре на всичко с десет години по-възрастен от мен. Но аз обичам Джон. И все пак се налага да изглаждам отношенията, а това невинаги беше лесно. Затова не мога да кажа, че бях добре запозната с политическата му дейност. Той обаче имаше кристално чиста репутация като юрист. Беше водил обвинението по някои от най-тежките дела във Вашингтон, а по-късно и във Филаделфия, където се запознахме. Това му донесе национална известност. Предполагам, че близостта с всички онези политици във Вашингтон е разпалила у него стремежа да се хвърли в битката, дори и след като се преместихме във Филаделфия. Не одобрявах политическите му амбиции, но съм негова съпруга, тъй че формално го подкрепях.