Джоун и Кинг зададоха поредица от стандартни въпроси, на които мисис Бруно даде стандартни и в общи линии безполезни отговори.
— Значи не се сещате кой би желал да причини зло на съпруга ви? — попита Джоун.
— Не, с изключение на онези, които е обвинявал в съда. Получаваше заплахи наистина, но това беше отдавна. След като напусна прокуратурата във Филаделфия, той работи няколко години като адвокат, преди да се хвърли на политическата арена.
Джоун спря да си води записки.
— В коя фирма работеше?
— Във филаделфийския клон на вашингтонската фирма „Добсън, Тайлър и Рийд“. Кантората им е в центъра, на Маркет Стрийт. Много почтена фирма.
— С какво се занимаваше там?
— Джон не разговаряше с мен по работа. А и аз никога не съм го насърчавала. Не ме интересуваше.
— Но вероятно е ставало дума за съдебни дела.
— Съпругът ми бе най-щастлив, когато имаше сцена, на която да се изяви. Затова предполагам, че наистина е водил съдебни дела.
— И не е изказвал пред вас никакви тревоги?
— Той смяташе, че кампанията му върви сравнително добре. Не се самозалъгваше, че ще спечели. Просто искаше да изкаже публично убежденията си.
— А какво щеше да прави след изборите?
— Никога не сме обсъждали тази тема. Предполагах, че възнамеряваше да се върне в „Добсън, Тайлър и Рийд“.
— Можете ли да ни кажете нещо за отношенията му с Бил Мартин?
— Споменаваше името му от време на време, но това е било още преди мен.
— И нямате представа защо вдовицата на Бил Мартин би желала да се срещне със съпруга ви?
— Ни най-малка. Както казах, било е още преди да се запозная с Джон.
— Имали ли сте предишни бракове?
— Той не, аз да — отвърна лаконично мисис Бруно.
— А имате ли деца?
— Три. Ужасно им е трудно. И на мен също. Просто искам Джон да се върне.
Тя театрално заподсмърча и Джоун й подаде хартиена кърпичка.
— Всички желаем същото — каза Джоун, мислейки несъмнено за милиона, който би спечелила в такъв случай. — И няма да спра, докато не постигна тази цел. Благодаря. Ще поддържаме връзка.
Излязоха и потеглиха обратно към летището.
— Е, какво мислиш? — попита Джоун в колата. — Надуши ли нещо?
— Първо впечатление: тая надменна жена знае повече, отколкото казва. Но това, което не казва, може да няма нищо общо с отвличането на Бруно.
— Или изцяло да е свързано с него.
— Не изглежда много доволна от политическите му забавления, но коя ли съпруга си пада по тия неща? Тя има три деца и нямаме основания да подозираме, че не обича тях или съпруга си. Пари не й липсват. Нищо не печели, ако поръча да го отвлекат. Ще трябва сама да плати част от откупа.
— Но ако няма откуп, не плаща нищо. Отново е свободна да се омъжи за човек от своята класа, който не е нагазил в блатото на политиката.
— Вярно — съгласи се Кинг. — Просто засега не знаем достатъчно.
— И това ще стане. — Джоун отвори папката и зачете. — Нападението срещу теб и Максуел е било около два след полунощ. Мислех, че към мен си проявил по-особено внимание, а откривам, че каниш за нощувка какви ли не жени.
— Тя спа в стаята за гости, също като теб.
— А ти къде спа?
Той не обърна внимание на въпроса.
— Кой е следващият в списъка?
Джоун затвори папката.
— Бих искала, докато сме в града, да посетим онази фирма, „Добсън, Тайлър и Рийд“, но първо ще трябва да направим някои справки. Затова се насочваме към Милдред Мартин.
— С какво разполагаме за нея?
— Посветила целия си живот на своя съпруг, който работел заедно с Бруно във Вашингтон. Някои от предварителните ми проучвания подсказват, че младият Джон Бруно е гледал да обира лаврите, а на Мартин прехвърлял черната работа.
— Значи вдовицата на Мартин не би трябвало да изпитва топли чувства към Бруно?
— Точно така. Бил Мартин е страдал от рак на белите дробове в последен стадий. Болестта се прехвърляла и към костите. Оставал му най-много още месец живот. Но това не съвпадало с нечий график и се наложило да му помогнат. — Тя отвори папката. — Успях да получа резултатите от аутопсията на Мартин. Балсамиращият разтвор е проникнал навсякъде, дори до стъкловидното тяло, което иначе е много подходящо за откриване на отрови, защото след смъртта не се превръща в пихтия като кръвта.