— Бас държа, че и ти имаш добри запаси.
Тя се усмихна.
— Какво друго ми остава на тая възраст?
Кинг сведе очи към чашата си.
— А ти пиеш ли уиски?
— Не близвам. Нали ти казах, падам си по джина. Уискито е като разредител за боя. Ако искаш да си прочистиш синусите — моля, пий го колкото щеш.
— Е, благодаря още веднъж. Пак ще се чуем. Приятна вечер.
Кинг стана и понечи да се обърне. Зърна Джоун с цигара и чаша в ръцете и изведнъж застина.
Разредител за боя?
Той рязко се завъртя.
— Мили, ще ми покажеш ли специалните запаси на Бил?
41
Ето какво бе пропуснала да каже на полицията и ФБР Милдред — за уискито, или поне за специалните запаси на Бил Мартин.
Кинг и Джоун изчакаха в полицията, докато следователите я разпитваха най-подробно.
Джоун погледна Кинг.
— Имаш късмет, че ти наля от обикновеното.
Кинг поклати глава.
— Как е попаднало в къщата подправеното уиски?
В този момент към тях пристъпи мъж с кафяв костюм.
— Мисля, че открихме.
Той беше един от специалните агенти на ФБР, натоварени със случая. Джоун го познаваше добре.
— Здрасти, Дон — каза тя. — Запознай се с Шон Кинг. Шон, това е Дон Ренълдс.
Двамата се ръкуваха.
— Задължени сме ви — каза Ренълдс. — Никога нямаше да се сетим за уискито, а и тя не ни каза за тайните запаси. Всичко друго беше анализирано.
— Всъщност заслугата е на Шон. Колкото и да не ми се иска да го призная — усмихна се Джоун. — Значи казваш, че сте наясно как е попаднало там фалшивото уиски?
— Преди два месеца са наели жена да помага в къщата. Най-вече да помага на Бил Мартин, който едва се движел.
— Милдред не беше ли споменавала за това? — смая се Кинг.
— Каза, че го сметнала за маловажно. Жената не давала лекарства на Бил, макар да твърдяла, че е квалифицирана медицинска сестра. Милдред държала да върши лично това. А жената напуснала много преди смъртта на Мартин, тъй че Милдред не смятала това за важно.
— Откъде е дошла жената?
— Тук става най-интересно. Просто се появила един ден. Уж случайно научила, че може да им трябва помощ поради състоянието на Бил. Твърдяла, че е професионална болногледачка и нямало да им вземе скъпо, защото се нуждаела от работа. Имала необходимите документи.
— И къде е сега тази услужлива дама?
— Казала, че си е намерила постоянна работа в друг град, и с това се приключило. Повече не я видели.
— Но очевидно се е върнала още веднъж — каза Джоун.
Ренълдс кимна.
— Според нашата хипотеза жената се е върнала в къщата един ден преди смъртта на Мартин с подправеното шише, за да е сигурна, че следващото му питие ще бъде последно. Бутилката, която открихме, беше пълна със смес от уиски и метанол. Метанолът бавно достига смъртоносно ниво при обмяната на веществата. Срокът е от дванайсет до двайсет и четири часа. Ако Мартин беше млад и здрав и ако бяха разбрали веднага, можеше да го спасят в болницата. Но той не е бил нито здрав, нито млад, а отгоре на всичко страдал от смъртоносна болест. Освен това съпрузите са имали отделни спални. След като Милдред наляла последното питие на съпруга си през маркуча, навярно всичко се е развило много бързо. Той тежал само около петдесет килограма. Обикновено сто-двеста милилитра метанол убиват възрастен мъж. На Мартин едва ли му е трябвало и толкова. — Ренълдс поклати глава и се усмихна уморено. — По ирония на съдбата са използвали уиски. Уискито съдържа етилов спирт, който е антидот на метанола, защото атакува същия ензим. Но в бутилката имаше толкова метанол, че етиловият спирт не е можел да му противодейства. Мартин може да е викал от болка, но Милдред не е чула нищо, поне така твърди. Може да се е мъчил цяла нощ, преди да умре. Не е имал сили да стане и да потърси помощ. По онова време вече е бил пълен инвалид.
— А Милдред навярно е заспала от джина — каза Кинг. — И тя обича да си пийва.
Джоун добави:
— Онази болногледачка очевидно е знаела, че двамата пият и не спят заедно. След като е разбрала какво пие Мартин и къде си държи запасите, към които Милдред никога не посяга, вече е разполагала с метода за убийство. Имала време да избяга много преди момента на престъплението.